Румен е от село Константин, където повече от десет години живеел сам. Миналата година отишъл да си търси работа и препитания в град Елена и се хванал да работи като пастир в кравеферма. Там изкарал няколко месеца, но бил принуден да напусне след като чорбаджията му продал животните и заминал за чужбина. 

След това Румен дошъл във Велико Търново, където също работил като гледач на животни, но след няколко месеца също бил освободен от работа. Тогава решил да се върне обратно в Елена и да си търси друго препитание. Тъй като нямал и стотинка в джоба си обаче, той тръгнал пеш през снега и за няколко дни изминал 40-те километра между двата града. 

В Елена Румен се настанил в стар изоставен метален фургон, за който казва, че отвсякъде духало все едно бил на къра. В продължение на почти месец той отчаяно обикалял града в търсене на някаква работа. 

"Готов бях да работя каквото и да е. Дърва да цепя, сняг да рина само да си изкарам пари за хляба. Но никой не искаше да ме вземе", разказва мъжът. В продължение на цял месец той не сложил трохичка хляб в устата си. За да залъже зверския глад, той ядел сняг. Накрая бил открит от градани паднал на улицата, близо до фургона, който обитавал. Храта се обадили на спешния телефон, а полицията в Елена го настанила в местния хоспис. 

Там бездомника бил изкъпан, нахранен и сложен да спи на топло и на чисти чаршафи. Тъй като за престой в хосписа се заплаща по 22 лв. на ден обаче, изпадналият в беда мъж нямало как да бъде държан там. След хосписа Румен Илиев бил отведен и настанен в Приемния център "Промяна" в Горна Оряховица, където изкарал няколко дни. От ръководството на центъра обаче, разбрали че мъжът има сериозни здравословни проблеми и той бил приведен и настанен за лечение в местната болница. 

Състоянието на 51-годишният Румен е доста сериозно. От дългото гладуване стомахът му отказва да приеме храна и страшно го боли. По-сериозната опасност обаче е измръзването, което е получил на пръстите на краката. Все още не е ясно дали те ще се оправят или ще се налжи да бъдат ампутирани. 

За себе си Румен разказва, че не е семеен и няма никакви живи близки. До 1997 г. живял в бащината си къща в село Константин. През 1997 г. обаче след възникнал скандал между баща му и двамата му чичовци за това чия собственост да остане имота, баща му, разгневен, драснал клечката и къщата изгоряла. "Не зная като се оправя и изляза оттук къде ще отида. Какъв е този мой нещастен живот. По-добре да се мре", отчаяно свива рамене Румен Илиев.