Сгушен в Родорите, Златоград е от онези български градове, които успяват да пленят сърцето ти още щом го зърнеш. Слизаш от колата, поемаш дълбоко дъх и дишаш планински въздух. Мирише на камина, на бор, но от онзи мирис, който ти създава уют и те кара да се чувстваш някакси спокоен и добре.

Старият Златоград е от онези градове, в които вървиш по улицата и се спираш да погледаш, да видиш всеки ъгъл, всяко местенце. Чист, със собствена душа, а хората са усмихнати и гостоприемни. Нощем жабите квакат в реката, чуват се щурците, а светулките светят около теб, все едно си в приказка. Небето е толкова ярко, а звездите са тъй близо, че а–ха да ги докоснеш.

Вървиш и не ти се иска да спираш, уханието на липа на места се носи тъй силно, а планинският ветрец не те оставя да почувстваш парещите лъчи на лятното слънце. Известен с кафето, приготвяно на пясък, Дельо Хайдутин и фактът, че е най–южният български град със своите забележителности, като вкопаната църква "Успение Богородично“, Златоград е наистина прекрасен, носещ неповторим дух.

Българска народна музика на живо от всяко капанче и свирене на гайди галят слуха ти и настръхваш от кеф.