Министерството на финансите предлага мащабни промени в редица закони чрез проекта на бюджет за 2026 г., с които се урежда дейността и изцяло се променя размерът на възнагражденията на ръководствата в редица държавни агенции, комисии и в съдебната власт. В резултат на новите мерки някои шефове в администрацията ще получават по-високи заплати, докато парите на други ще бъдат сериозно намалени.
Новата формула за възнагражденията в държавните агенции и комисии
В момента във всяка държавна агенция или комисия действат различни правила за определяне на възнагражденията. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) взима 93% от три средни месечни заплати в сектора за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, а членовете – по 85%. През март средната заплата там е 2041 евро, което би означавало съответно 5694 евро за председателя и 5204 евро за членовете, но заради удължителния бюджет за 2026 г. повишението в администрацията е ограничено до 5% спрямо края на миналата година.
С предложените нови промени председателят на КЕВР вече ще получава основна заплата, равна на основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание, а членовете ще взимат колкото заместник-председател на парламента. В момента основното възнаграждение на депутатите е три пъти средната заплата за обществения сектор – 4236 евро. Председателят на парламента взима с 55% повече, което прави 6565 евро, а заместник-председателите получават по 6142 евро.
Същата формула се въвежда и за Фонд “Сигурност на електроенергийната система", където председателят досега е трябвало да взима 6123 евро (преди ограничението от 5%), но по новите правила ще взима 6565 евро. В Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), където досега председателят би трябвало да получава 4024 евро, а заместниците – по 3812 евро, възнагражденията също се вдигат съответно на 6565 евро и 6142 евро.
Обратна е ситуацията в Комисията за финансов надзор (КФН), където заплатите на ръководството вероятно ще бъдат намалени. КФН се издържа от събирани такси, а парите им се определят по вътрешни правила въз основа на управителните органи в инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните дружества, заедно с допълнителни бонуси за резултати. С въвеждането на тавана, съобразен с вота на председателя и заместник-председателите на парламента, техните доходи реално ще спаднат.
Смяна на формулата в съдебната система
В съдебната система финансовото министерство също обвързва възнагражденията с депутатските заплати. Към момента основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е в двоен размер на заплатата на заетите в бюджетната сфера, а за останалите позиции се определя от Висшия съдебен съвет (ВСС).
С новия проект заплатата за най-ниската магистратска длъжност става точно 60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител. Тъй като депутатите взимат три средни заплати за обществения сектор, тази промяна на практика представлява чисто намаление с 10 на сто за най-ниските длъжности. През настоящата година заплатите в съдебната система бяха увеличени само с 5% заради действието на удължителния бюджет. Възнагражденията за по-високите длъжности ще продължат да се определят от ВСС като надбавка, но общият им размер ще трябва изрично да се съобрази с наличния бюджет за съдебната власт, гласуван от парламента.
Намаляване на разходите за персонал в администрацията
Проектът на бюджет за 2026 г. предвижда замразяване на заплатите на военните и полицаите на сегашните им нива. За сметка на това разходите за заплати на чиновниците ще претърпят сериозна редукция. Предвижда се намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г. (за последните 4 месеца от годината), на общите разходи за заплати, възнаграждения и осигуровки на персонала по трудови и служебни правоотношения. Индивидуалните основни възнаграждения на служителите ще се запазят на достигнатите размери, но изключение от съкращението на разходите се прави единствено за военните, полицаите, общините и болниците. Това налага изчистване на свободните щатни бройки в държавните ведомства, за да се подсигурят средства за реално работещите служители.
