Конституционният съд (КС) отхвърли искането на Апелативен съд – Варна и потвърди, че временно изпълняващите функциите на главен прокурор и председатели на върховните съдилища не могат да заемат поста повече от 6 месеца. Решението окончателно легитимира правото на Народното събрание да ограничава времево тези позиции, информират от Съда.

Магистратите от Конституционния съд се произнесоха по казуса с чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според тази разпоредба, при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на "тримата големи" (председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор) да са едно и също лице не може да изпълнява функциите им за срок, по-дълъг от половин година, независимо дали е имало прекъсвания.

В мотивите си КС подчертава, че уредбата на "временно изпълняващ функциите“ е в дискрецията на парламента. Съдът е категоричен, че въвеждането на 6-месечен лимит не е противоконституционно. Този срок не представлява нов "мандат", тъй като мандати са предвидени само за титулярите в Основния закон. Законодателната промяна не отнема кадровата компетентност на Висшия съдебен съвет (ВСС). 

Основната цел на законовата разпоредба е да предотврати практиката едно и също лице да заема ключови постове в съдебната система неограничено дълго време без избор на титуляр. КС посочва, че правилата за избор на ръководители трябва да се прилагат стриктно, за да се гарантира независимостта на съдебната власт и принципите на правовата държава:

"Компетентността да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им (при необходимост) принадлежи на кадровия орган на съдебната власт, който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Систематично разпоредбата на ал. 15 от чл. 173 ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет. С оглед на това правилата за започване на процедура по избор на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор в определен срок преди изтичане на мандата им или след настъпване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3 от Конституцията следва да се прилагат и при определяне на "временно изпълняващ функциите“, съобразно със спецификата на неговото положение. Законодателната уредба не отнема компетентност на ВСС за определяне на "временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС.

Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 от Конституцията). Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице“, пише в мотивите на КС."