Краткосрочното отдаване под наем на имоти като апартаменти, стаи или къщи за гости в България все по-често се възприема като лесен начин за доход, особено чрез платформи като Airbnb и Booking. На практика обаче това не е просто "пускане на обява“, а дейност, която законът третира като хотелиерство и търговска дейност. Това съобщи адвокат Габриела Иванова в предаването "Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

В момента, в който един имот започне да се предлага за краткосрочен наем, собственикът попада в регулаторна рамка. Това означава, че е необходимо обектът да бъде регистриран или категоризиран като туристически обект пред съответната община. Освен това започват да текат задължения по няколко различни закона - включително данъчни, административни и такива, свързани със защита на потребителите и личните данни.

Често подценяван момент е данъчното третиране на доходите. При работа с международни платформи като Airbnb или Booking възниква и въпросът за ДДС регистрация, особено що се отнася до комисионите, които се плащат към тези платформи. При определени обстоятелства липсата на регистрация или неправилното деклариране може да доведе до санкции.

От гледна точка на структурата на дейността има съществена разлика дали човек действа като физическо лице или чрез дружество. Като физическо лице обикновено облагането е по-високо и се поема лична имуществена отговорност, което означава риск за цялото лично имущество. При дружество данъкът е по-нисък, но изисква по-сериозна организация и е по-подходящо при по-мащабна дейност или повече имоти.

Друг важен аспект е етажната собственост. Много собственици не проверяват правилниците на сградата, в която се намира имотът им. Възможно е там да има ограничения за краткосрочно отдаване или допускане на външни лица, което на практика може да блокира или усложни дейността. В някои случаи се предвиждат и по-високи такси за поддръжка на общите части при такъв тип използване.

При инвестиции в чужбина, например в Гърция, ситуацията е различна, но не по-малко регулирана. Доходите от наем се облагат в държавата, където се намира имотът, но въпреки това трябва да бъдат декларирани и в България, макар и да не се облагат повторно.

Общият извод е, че краткосрочното отдаване под наем е дейност с реална административна и данъчна тежест. Колкото по-рано собственикът я структурира правилно, като регистрация, данъчен режим и съобразяване с местните правила, толкова по-малък е рискът от бъдещи проблеми.