В публичното пространство често се прокрадва тезата, че държавната намеса е универсалното лекарство срещу инфлацията и пазарните аномалии. Водени от този популистичен импулс, група народни представители внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), който вече премина на първо четене в Народното събрание. И докато официалните мотиви зад законопроекта звучат благородно, защита на по-слабите участници по веригата на доставки и ограничаване на нелоялните практики, реалността зад текстовете вещае точно обратното.

В безпрецедентно общо писмо тринадесет от най-големите браншови организации в хранително-вкусовата индустрия у нас излязоха с остра позиция. Производителите и преработвателите предупреждават - вместо да защити потребителите, новият закон ще генерира инфлационен натиск, ще ограничи пазарната свобода и ще подкопае правната сигурност в страната.

Един от основните препъникамъни в законопроекта е създаването на нов Централен регистър за проследимост по веригата за доставки. Бизнесът не отрича необходимостта от прозрачност, но изразява сериозно притеснение от механичното пренасяне на чужди модели (като френския или немския), без да се отчита технологичната зрялост на родния пазар.

Налагането на задължение за постоянно генериране и подаване на огромен обем допълнителни данни ще се превърне в тежко и скъпоструващо финансово бреме, особено за малките и средните предприятия. В ера на изкуствен интелект и дигитализация държавата би следвало първо да интегрира и анализира информацията, с която вече разполага чрез системите на НАП, БАБХ и Агенция "Митници“.

Браншът предлага логично и работещо решение: за стоките с висок фискални риск данните да се обменят автоматично между Министерството на икономиката и НАП. Принципът на еднократно събиране на данни трябва да бъде водещ, за да не се прехвърлят излишни административни разходи върху крайния потребител чрез цените по рафтовете.

Промоции под калъп и риск от "ценови тавани"

Някои от предложените текстове изглеждат напълно откъснати от пазарната реалност. Въвеждането на таван от 10% за промоционалните отстъпки, поети от доставчика, е директен удар по пазарните механизми. Хранителният сектор в България е силно движен от промоции. Чрез тях производителите реализират по-големи обеми, постигат по-ниска себестойност и предлагат по-достъпни цени. Ограничаването на този инструмент просто ще лиши потребителите от евтини стоки.

Още по-опасно е изискването за прилагане на еднакви търговски надценки и условия за продукти от една и съща категория. Това правило напълно игнорира икономическата логика на пазарното позициониране - продуктите от ниския ценови сегмент разчитат на висока оборотност и ниска надценка и премийните и био продуктите имат ниска оборотност, но изискват по-висока надценка, за да бъдат рентабилни за търговеца.

Ако законът принуди търговците да наложат "средна надценка“ за категорията, резултатът ще бъде двоен изстрел в крака на икономиката. Цените на евтините стоки ще се повишат, а навлизането на нови, иновативни и малки брандове ще бъде блокирано, тъй като те няма да могат да предложат атрактивни първоначални условия за риск на търговците.

Опасният прецедент "съвместно господстващо положение"

Законопроектът въвежда спорния инструмент "съвместно господстващо положение“ като постоянна мярка за целия пазар - практика, която в Европа се прилага изключително рядко, предимно като временна антикризисна мярка в специфични сектори като петролния и газовия.

Формулировките в чл. 21а са толкова широки и субективни, че нормалното пазарно поведение рискува да бъде криминализирано. Ако цената на фуража на световните борси скочи с 15% и двама независими родни животновъди реагират на тази пазарна среда, като вдигнат цената на месото с 10%, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) би могла да тълкува това като "успоредно поведение", "възможност за координация" или дори "картел". За да има нарушение, трябва да е налице реално, умишлено съгласуване и доказани отрицателни последици, а не просто сходна реакция на една и съща икономическа криза.

Бизнесът настоява и за изрична защита на кооперациите и регистрираните организации на производители. В противен случай колективното предлагане на продукция от страна на малки земеделци ще бъде изложено на огромен и непредвидим регулаторен риск.

Може би най-притеснителните текстове в законопроекта засягат правната сигурност и фундаменталните принципи на правовата държава.

Проектът предвижда Министерският съвет да може с наредба да определя допълнителни нелоялни търговски практики, за които глобата е внушителните 10% от оборота. Конституционният съд на Република България нееднократно е отбелязвал, че допълването на материя, уредена първично със закон, чрез подзаконов акт е противоконституционно и нарушава чл. 4 от Основния закон. Административните забрани и тежките санкции са изключителен прерогатив на Парламента, а не на изпълнителната власт.

Параграф 7 от законопроекта предлага революционен, но юридически абсурден подход: при съмнение от страна на КЗК, бизнес операторът (купувачът) е длъжен да докаже, че практиката му не е нелоялна. Доказването на несъществуващ факт е правен абсурд, който директно потъпква презумпцията за невиновност, гарантирана от Хартата на ЕС и ЕКПЧОС. Подобен репресивен подход е характерен за недемократични режими и е най-сигурният начин да бъдат прогонени чуждестранните инвеститори.

Накъде оттук нататък?

Желанието на държавата да въведе ред и да защити родното производство е похвално, но инструментите, с които се опитва да го постигне в настоящия законопроект, са деструктивни. Отиването в крайности и механичното превръщане на условни пазарни практики в абсолютно забранени ще лиши сектора от гъвкавост и конкурентоспособност.

Хранително-вкусовата индустрия призовава за разум, прецизиране на текстовете между първо и второ четене и отпадане на проинфлационните и юридически несъобразни текстове. Балансираната регулация изисква диалог с реалния сектор, а не административен диктат. В противен случай сметката за политическия популизъм отново ще бъде платена от българския потребител на касата в магазина.