Подписването на трудов договор за 1500 евро често носи разочарование, когато в края на месеца по банковата сметка постъпят едва между 1160 и 1170 евро. За много работещи това изглежда като несправедливо изчезване на пари, но в действителност е резултат от законово установения начин, по който функционират данъците и осигуровките в България. Истината е, че цената на труда е много по-различна от брутната сума, записана в официалния документ. Механизмът на удръжките е разпределен по такъв начин, че реалният разход за една фирма е значително по-висок от сумата, която служителят реално получава в джоба си.

Процесът по формиране на чистата, нетна заплата преминава през няколко последователни стъпки. Всичко започва от договореното брутно възнаграждение, от което първо се удържат личните осигурителни вноски на работника, възлизащи обикновено на около 14 на сто. Едва след като тази сума се извади, се получава така наречената данъчна основа. Именно върху остатъка се начислява и плоският десетпроцентен данък върху доходите. По този начин, при фиксирана заплата от 1500 евро, служителят се разделя с приблизително 210 евро за лични осигуровки, а върху останалите 1290 евро се изчислява данък от 129 евро. Накрая чистата сума за получаване се равнява на около 1161 евро.

Паралелно с това съществува и една по-невидима страна на трудовите правоотношения, свързана с разходите на работодателя. Извън договорената брутна заплата, всяка фирма е длъжна да внася допълнителни осигуровки за своя сметка, които покриват различни държавни фондове като тези за пенсии, здравеопазване, безработица, майчинство и трудова злополука. Тези скрити разходи добавят още около 20 на сто върху брутната сума по договор. Така за същия служител работодателят отделя допълнителни 300 евро, което означава, че човек с чиста заплата от 1160 евро реално струва на бизнеса близо 1800 евро на месец.

Въпреки че тези удръжки се възприемат като сериозно финансово бреме, те не са просто загубени средства. Осигурителните вноски гарантират на работещите право на болнични, обезщетения при безработица или майчинство, както и натрупването на стаж за бъдеща пенсия. Размерите и праговете на тези плащания се променят периодично с приемането на държавния бюджет, но основният счетоводен механизъм остава същият, разделяйки договореното възнаграждение между държавната хазна и банковата сметка на служителя.