Богатството на българските домакинства отчита нов сериозен растеж към края на 2025 г., но структурата му остава силно зависима от динамиката на пазара на недвижими имоти и банковото кредитиране. Това стана ясно по време на пресконференция в БТА, на която икономистът Стоян Панчев и основателят на Tavex Макс Баклаян представиха официално второто издание на "Индекс Богатство на българите“.

Имотите като основен двигател на брутното богатство

Статистиката отчита, че в края на 2025 г. брутното богатство на домакинствата нараства с 14.6% и вече достига 478% от брутния вътрешен продукт на страната. Изключително висок процент от този ресурс остава концентриран в сектора на недвижимите имоти – около 75% от общото имущество на българите е под формата на жилища. Анализаторите посочват, че именно този пазар е водещият двигател за отчетения скок, като близо 90% от увеличението на нетното богатство през годината се дължи на повишената пазарна стойност на жилищния фонд. В същото време жилищните кредити се увеличават с бързи темпове, отбелязвайки ръст от 28.2% през 2025 г., след като през 2024 г. се покачиха с 26.3%, а през 2023 г. – с 23.2%.

Скритата цена на имотния модел и влиянието на инфлацията

Икономистът Стоян Панчев обясни, че зад номиналното нарастване на показателите стои и сериозен инфлационен натиск, като около 40% от общия ръст на индекса за 2025 г. се дължи именно на инфлацията. Според Макс Баклаян традиционният модел на натрупване на активи чрез покупка на имоти има и своята негативна страна. Въпреки че жилищата са успели да предпазят спестяванията на голяма част от българското население през последните 11 години, в момента хората със собствени имоти участват в общия ръст на богатството, докато за младите домакинства и хората без лична собственост достъпът до закупуване на собствен дом става все по-труден и ограничен.

Рискове пред спестяванията в брой и банкови депозити

Докладът показва изключително ниска инвестиционна активност на населението към алтернативни финансови инструменти. Общите финансови активи на домакинствата възлизат на около 98 млрд. евро, но най-голям дял от тях – приблизително 56 млрд. евро или около 41%, са блокирани в депозити и пари в брой. В същото време реалните инвестиции остават на нива от едва около 5%, въпреки регистрирания известен раздвижен ръст при акциите, търгувани на фондовата борса. Баклаян предупреди, че българинът държи сума, равняваща се на приблизително 80% от БВП на страната, под формата на кеш и банкови влогове. При текущите инфлационни нива това крие реален риск за спестяванията, тъй като номиналното трупане на пари не гарантира автоматично запазването на тяхната реална покупателна способност.

Подготовката за еврозоната променя поведението на вложителите

Важен акцент в настоящия доклад е промяната в поведението на гражданите, продиктувана от подготовката на страната за присъединяване към еврозоната. В рамките на 2025 г. банкнотите и монетите в обращение, съхранявани директно от домакинствата, намаляват рязко с 890 млн. лева, което представлява спад от 43%. Тази тенденция се дължи на решението на голяма част от хората да прехвърлят натрупаните си парични средства в банковата система, за да се възползват навреме от предстоящото автоматично, сигурно и напълно безплатно превалутиране.

Основният извод от второто издание на индекса потвърждава, че макар богатството на българските домакинства да продължава да се увеличава, то е силно концентрирано единствено в жилищни имоти и банкови спестявания. Според авторите на изследването тази финансова реалност прави темите за диверсификация на активите, финансовата грамотност и активната защита на спестяванията все по-важни за обществото у нас.