Как би изглеждала съвременната българска икономика през очите на двама от най-влиятелните мислители в историята - Карл Маркс и Адам Смит? Според икономиста Любослав Костов, ако двамата се събудят днес и прекрачат прага на модерна българска фирма, реакцията им би била една и съща - ужас.

Маркс вероятно първо би останал изненадан. Работниците вече не изглеждат бедни в класическия смисъл. Те носят модерни дрехи, държат последен модел смартфони, карат автомобили на лизинг и пазаруват в лъскави търговски центрове. Но зад този привиден комфорт той би видял нещо друго  нова форма на зависимост, а тя е че работникът вече не е роб на фабриканта, а на дълга.

Според тезата на Костов съвременният човек е окован не с вериги, а с кредити - ипотека за десетилетия напред, кредитни карти, лизинги и бързи заеми. Потреблението създава усещане за свобода, но често прикрива постоянна финансова зависимост.

От своя страна Адам Смит, човекът, свързан с идеята за свободния пазар и "невидимата ръка“, също би бил разочарован. Вместо конкуренция и предприемаческа енергия, той би видял икономика, доминирана от картели, олигополи и административни бариери.

Пазарът вече не е свободен терен за създаване, а система, в която големите задушават малките
пише икономистът Любослав Костов в социалните мрежи

Костов поставя акцент върху това, че днешната икономика все по-малко възнаграждава труда и съзиданието, а все повече - притежанието и спекулата. Вместо капиталът да се насочва към производство, наука или иновации, той често се върти сам около себе си.

В този контекст той припомня идеята на Джеймс Тобин за т.нар. "данък Тобин“. Това е минимален данък върху финансовите спекулации, чиято цел е да ограничи бързите печалби без реална икономическа стойност.

Според Костов българската версия на подобна спекулация може ясно да се види на имотния пазар. Той дава пример с инвеститори, които купуват 10  апартаменти "на зелено“, само за да ги препродадат скоро след завършването им на значително по-висока цена.

Докато спекулантът печели милиони за месеци, лекарят, учителят или инженерът често не може да си позволи собствен дом
споделя още Костов

Критика има и към банковия сектор. По думите му, когато банките реализират огромни печалби основно чрез такси и административни услуги, без реално да стимулират производството и инвестициите, това е симптом за по-дълбок проблем в икономиката.

Костов предлага конкретни мерки, вдъхновени от философията на данъка Тобин, но адаптирани към българската реалност.

Сред предложенията му са данък при бърза препродажба на имоти в рамките на кратък срок, облагане на свръхпечалбите от банкови такси и използване на тези средства за обществени услуги като безплатни базови банкови сметки за заплати, пенсии и стипендии.

Според него пазарът има нужда от правила, които да ограничават спекулата и да връщат фокуса върху реалната икономика  ,труда, производството и човешкия капитал.

Финалното послание е ясно:

Капитализмът не може да оцелее само като механизъм за печалба. Той има нужда и от сърце, и от разум.
завършва своят текст Костов