Горещите вълни в Европа стават все по-чести, предупреждават климатолозите
Горещата вълна, която обхвана Западна и Централна Европа през последните дни, е резултат от типична атмосферна циркулация, довела до задържане на горещ въздух от Африка над континента.
По думите ѝ явлението се дължи на антициклонална обстановка, която блокира движението на въздушните маси и позволява на горещия африкански въздух да остане продължително време над определени райони. В съчетание с ясно небе и интензивно слънчево греене това води до значително повишаване на температурите.
"Този тип атмосферна ситуация обикновено се задържа около седмица, но в момента вече започва постепенно да отслабва“, посочи Бочева.
Макар страната ни да не е изправена пред екстремните температури, наблюдавани в Западна Европа, през следващите дни се очаква осезаемо затопляне. Според експерта климатичните данни показват ясна тенденция към повишаване на температурите в България.
Живеем в по-топъл свят. Най-силно това се усеща през летните месеци, когато се увеличават както дневните, така и нощните температури. По-топлите нощи са особено неблагоприятни, защото не позволяват на човешкия организъм да се възстанови от дневната жега“
Климатичните модели за България и Европа сочат, че процесът на затопляне ще продължи и през следващите десетилетия. Според Бочева страната няма да премине в различен климатичен пояс, но постепенно ще се придвижва към по-суха и по-гореща разновидност на сегашния си климат.
Някои райони в Южна България вече започват да придобиват характеристики, сходни с тези на части от Гърция, което е показателно за настъпващите климатични промени.
Специалистите отчитат, че още от средата на 80-те години се наблюдава тенденция към по-чести и по-интензивни горещи периоди. Повишаването на средните температури води до увеличаване на екстремните метеорологични явления.
"Горещите вълни стават по-чести, а заедно с тях нараства рискът от продължителни суши, интензивни валежи, наводнения и силни бури“, подчерта доц. Бочева.
Освен климатичните промени, влияние върху високите температури оказва и градската среда. През последните десетилетия презастрояването е довело до нарушаване на естествените въздушни коридори, които подпомагат проветряването на населените места.
Това създава т.нар. "острови на топлина“ - силно урбанизирани райони, които натрупват топлина през деня и я отдават през нощта. В резултат жегата се усеща по-силно и продължава по-дълго.
Като решение редица европейски градове инвестират в разширяване на зелените площи и озеленяване на покривите, което помага за намаляване на температурите в градска среда.
По отношение на метеорологичните прогнози Бочева отбеляза, че съвременните технологии значително подобряват тяхната точност, но абсолютна прецизност остава недостижима.
Според нея тридневните прогнози са достатъчно надеждни в повечето случаи, но при бързо развиващи се летни процеси са възможни отклонения.
Въпреки очакваното затопляне през следващите дни, специалистите не прогнозират температури над 40 градуса в България. Те обаче предупреждават, че летният сезон тепърва навлиза в своята най-гореща фаза и гражданите трябва да бъдат подготвени за нови периоди на високи температури.
