След броени дни отбелязваме един от най-светлите празници у нас - Денят на славянската писменост и култура. Каква беше ролята на словото в справянето със спасяването на човешките души по време на епидемията?
"Някои бяха заети през цялото време да са в социалните мрежи, да коментират. Други бяха заети с това да преосмислят себе си, трети да се пренаредят, четвърти - за още по-градивни неща. Аз опитах да запазя словесна и мисловна хигиена", каза за "България сутрин" писателят Захари Карабашлиев.
Според него мълчанието е злато, когато нямаш какво да кажеш, но човек трябва да е умерен в словесното си поведение.
"В началото на пандемията нашите властимащи бяха много непремерени, имаше едно сериозно насаждане на страх. Тогава милитаристичната употреба на думите създаде една готовност за война. Тъй като врагът беше невидим, сякаш половината от населението се превърна във враг", коментира Карабашлиев.
Според него това време е помогнало много на читателя във всеки един от нас.
"Започнаха да валят ръкописи в издателството. Направих апел, че сега е време за четене, писане, а не за издаване. Онлайн продажбите бяха наистина сериозни", отбеляза писателят в ефира на
Bulgaria ON AIR.