Историкът и бивш министър проф. Петър Стоянович коментира, че е срамота Народното събрание да продължава да заседава в сградата на бившия Партиен дом. Според него трябва да се реши ясно коя сграда е символът на българския парламентаризъм - историческата или комунистическото наследство на Ларгото.

"Това е сградата на Народното събрание, не онова чудовище", заяви Стоянович, пред bTV. Той предложи и връщане на оригиналната полукръгла наредба в пленарната зала - вид, съществувал до средата на XX век и позволявал по-добър визуален контакт между депутатите. "Хубаво е да се възвърне старият облик — като една университетска аула", обясни историкът.

Историческата сграда - от позорни гробища до символ на държавността

Решението за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г. от правителството на Петко Каравелов. Избраното място се е намирало в покрайнините на тогавашна София - там, където турците са погребвали екзекутираните, в съседство с района на обесването на Васил Левски. Проектът е възложен на архитект Константин Йованович - виенски специалист с български произход. На 25 ноември 1884 г. княз Александър I, Стефан Стамболов и митрополит Климент полагат основния камък.

Сградата е в неоренесансов стил с девиза "Съединението прави силата" на фронтона. Депутатите започват да заседават в нея от 1885 г. и от 1955 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение. Разширявана е два пъти - между 1896 и 1899 г. и отново между 1925 и 1928 г. "Именно в тази сграда протича целият съзнателен държавнически живот на България", подчерта проф. Стоянович.

Бившият Партиен дом - от БКП до пленарна зала

Сградата на Ларгото е построена през 1954 г. като Дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Проектирана е в монументален неокласически стил с подчертано тържествен характер, коринтски колони и фасади с орнаменти във формата на царевични кочани - добавени в духа на кампанията на Хрушчов за масово засяване на царевица. Коридорите й са с обща дължина около три километра.

След края на комунизма, през 1992 г., имотите на БКП са одържавени и сградата приютява парламентарните комисии и депутатски кабинети. Идеята за пълно преместване на пленарните заседания там се появява за пръв път още в средата на 90-те години, при председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов. Реализира се едва десетилетия по-късно - след поредица ремонти на обща стойност над 40 млн. лв. без ДДС, включително преустройство на бившата зала "Георги Кирков", преименувана на "Света София".

На 2 септември 2020 г., при правителството на Бойко Борисов, есенната сесия на 44-ото Народно събрание се открива за пръв път в новата пленарна зала под стъкления купол на Ларгото - в ден, белязан от масови граждански протести пред сградата. Решението веднага поражда дебат: трима депутати завеждат дело, а въпросът за комунистическите символи по фасадата - включително барелефът с герба на БКП - остава нерешен до днес.