Поевтиняването на горивата би трябвало постепенно да доведе до намаляване на цените на част от стоките и услугите. Това заяви финансистът Левон Хампарцумян, като подчерта, че върху ценообразуването влияят както обективни икономически фактори, така и психологически нагласи.
Според него в цените на стоките и услугите се включват редица технически компоненти като разходите за енергия, горива и труд. Наред с това обаче съществува и психологически фактор – усещането сред бизнеса, че след като всички повишават цените, и те трябва да направят същото.
Хампарцумян отбеляза, че инфлационният натиск не е характерен само за България, а е явление, което се наблюдава в много държави по света.
По думите му основният механизъм за регулиране на цените остава поведението на потребителите.
Чисто пазарното поведение на клиентите е това, което регулира цените
Той обясни, че когато дадена стока е дефицитна, потребителите са склонни да плащат по-висока цена, за да се сдобият с нея. В подобни ситуации често се стига и до търговия на черния пазар, където клиентите също са готови да плащат значителна премия.
По темата за въвеждането на еврото Хампарцумян беше категоричен, че няма пряка връзка между членството в еврозоната и нивото на цените.
Според него е възможно отделни търговци да използват промяната на валутата като повод за повишаване на цените, но крайното решение дали това ще бъде успешно зависи от потребителите и тяхното пазарно поведение.
Финансистът очаква инфлацията постепенно да се успокои, като влияние върху този процес ще окажат и сезонните фактори.
Хампарцумян посочи, че увеличаването на възнагражденията, особено във висшата администрация, също оказва влияние върху инфлационния натиск.
Виждате какви са заплатите във висшата администрация и така нататък. Всички тези пари, които се изливат на пазара, без от другата страна да са подкрепени с по-голям износ, по-голямо производство, създава този инфлационен натиск, който вдига цените
Според него когато на пазара се вливат повече средства, без това да е подкрепено от по-високо производство, износ или икономическа активност, се създават условия за повишаване на цените.
Финансистът коментира и предстоящото поемане на нов държавен дълг. По думите му по-важният въпрос не е размерът на заема, а начинът, по който ще бъдат изразходвани средствата.
Той предупреди, че макар държавният дълг на България все още да е сравнително нисък, темпът на неговото нарастване е значителен.
Според Хампарцумян риск би възникнал, ако заемните средства се използват за непродуктивни разходи вместо за инвестиции, които създават икономическа стойност. В такъв случай страната може да достигне момент, в който обслужването на дълга и плащането на лихвите да се превърнат в сериозно предизвикателство.
