
ЗАРЕЖДАНЕ...
Единственият професор по стопанска история в България: Едва 7 години левът е бил независим | ||||||
| ||||||
Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS единственият професор по стопанска история в България - проф. Пенчо Пенчев. В предаването той представи историята на българския лев и на парите по българските земи - от времето на Османската империя до днешни дни. В месеците преди приемането на еврото в България като официална разплащателна единица, гласовете, които твърдят, че по този начин страната ни губи суверенитет и независимост, стават все по-кресливи. Според професор Пенчев обаче "независимост на валутата" е нелогична конструкция. "От икономическа гледна точка няма смисъл в твърдението за независима валута. Икономическата логика е да сме зависими - от този, който продава мляко, защото искаме мляко, студентът да е зависим от мен, защото ще го изпитвам, вие от зрителите, защото те трябва да ви гледат. Така ставаме по-добри в това, което правим, предлагаме по-добра стока или услуга и ставаме по-богати. В момента се гледа емоционално на тази тема", каза той. По времето на Османската империя българите са използвали всякакви видове валути, които са широкоразпространени във владенията на Султана - турски лири, всякакви видове европейски монети, руски рубли, американски долари, че дори и индийски рупии. Промяната идва със създаването на БНБ - през 1879 г. "БНБ е създадена като търговска банка, държавна търговска банка. Основният ѝ капитал е 2 милиона френски франка. Счетоводната единица на БНБ тогава е френския франк", коментира проф. Пенчев. Според него в онези години на теория е можело да си направите и депозит в централната банка. "Стопанският живот обаче е бил толкова ограничен, че банката отказвала да приема депозити, защото нямало достатъчно кандидати за кредити, така че да работи като истинска банка", каза той. Българският лев се ражда на 21 май 1880 година, когато министър-председателят Петко Каравелов внася проекта за сечене на монети - лев. В първите години се секат само дребни монети, по-късно започва отпечатването на банкноти. Оказва се обаче, че българите нямат сантимент към новата си валута. "Никакъв сантимент нямат българите към новата си левова валута. Българите са използвали дребните пари, големите банкноти или златни монети се крият, използват се дребните монети. Сантименти нямат никакви. Една част от българите дори с години не са разбрали, че са изсечени български монети", посочи проф. Пенчев. Какво се случва с българският лев с идването на комунистическия режим? "Българите реагират с една спонтанна рационалност на този преврат - парите изчезват. Дори наличните банкноти просто изчезват, изчезват и съкровищните бонове." Според проф. Пенчев причината е в това, че хората осъзнават, че политическата партия зад преврата е комунистическа, а тя се обявява срещу частната собственост, знаят какво се е случило в СССР. Хората са имали някаква спонтанна рационалност. Предпочитат да вложат парите в нещо. "Дори преди преврата по време на войната цените на всичко започва да расте, най-вече на недвижимата собственост. Един средно голям апартамент 1939 г. е бил 160 000 лв., а 1941 - 500 000 лв. Защо? Хората бягат от парите, страх ги е от инфлацията и затова си купуват най-сигурното - имот. Златото също изчезва, само на много висока цена може да се намери", посочи той. Попитахме професора и как биха реагирали българите живели в годините когато са сечени първите левови монети ако видят споровете около лева и еврото днес? "От политиците до обикновените хора биха били безкрайно учудени. Те биха били учудени и от това какво представляват днес парите. Цялата драма, цялото изкуствено напрежение би ги учудило безкрайно - от Петко Каравелов, през комисията по пускането на лева, през депутатите до хората. Всички биха били изумени." |
Още по темата: | общо новини по темата: 915 |
предишна страница [ 1/153 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg