ЕК предприема нови стъпки, с които да прекрати зависимостта от руски газ

Европейската комисия предприема нови стъпки, с които да прекрати зависимостта от руски газ. Първоначално излезе пътна карта, която очерта мерките, които ще бъдат въведени, и в момента наблюдаваме законодателна инициатива под формата на регламент, с който да се създадат инструменти и условия така, че държавите да имат задължението да бъдат притиснати да прекратят своите краткосрочни и дългосрочни ангажименти с "Газпром“ или други компании, които са вносители на руски природен газ. Това каза Цветомир Николов – анализатор от програма "Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

"Турски поток“ не е изключение от санкциите и със сигурност ще попадне в този санкционен режим. Този проект не е елемент от общата газова инфраструктура, подчерта Николов.

"Това е специално създаден за "Газпром“ газопровод, който обслужва само и единствено "Газпром“ и доставките могат да бъдат само и единствено от страна на "Газпром“. Руската компания няма никаква инвестиция в този проект, но същевременно получава преференциални такси, тъй като не му се налага да минава през българската газопреносна мрежа. Той минава по специален тръбопровод, специално създаден за него при преференциални условия“, обясни експертът.

Това е и причината руският природен газ все още да остава най-евтин за европейските потребители, добави Николов.

"Създадена е специална политическа, инфраструктурна и всякаква логика така, че този газ да бъде по-евтин от всички останали. Една от основните причини все още да не сме преминали към втечнен природен газ е просто защото няма изравнени условия“, посочи той.

Според него, ако "Газпром“ прецени, че се губи смисълът да доставя за Сърбия, Северна Македония и Босна и Херцеговина, ще прекрати всички доставки. "Другият вариант е да минават само количествата, предвидени за съответните страни, които иначе са членки на Европейския съюз на Балканите“, обясни експертът.

Договорът с "Боташ“ също подлежи на санкционния режим.

"Трудно бихме могли да се възползваме, ако регламентът влезе в сила след 2027 г. Това е проект, който няма икономически смисъл, а в него е инвестирано изключително много. Винаги стигаме до етап, в който разбираме, че липсата на икономическа логика винаги се отразява на българския данъкоплатец“, коментира Цветомир Николов.

Той обясни, че на европейско ниво е необходимо сключване на дългосрочни договори за доставка на природен газ или регионални покупки на втечнен природен газ от САЩ или страни от Близкия изток.

"Ако се договаряме заедно, шансът да имаме по-изгодни условия е по-голям. По този начин стимулираме конкурентоспособността си. България е изключително малък пазар – имаме само 2,7 милиарда кубични метра природен газ на година, докато Унгария примерно има три пъти повече“, посочи Николов.