България остава привлекателна за инвеститорите заради по-ниската цена на труда, но бързият ръст на заплатите и задълбочаващият се недостиг на кадри вече променят бизнес средата. Възнагражденията растат значително по-бързо от производителността, което започва да оказва натиск върху печалбите на компаниите. Това заяви управляващият съдружник в HILL International BG Ирена Жотева.
По думите ѝ България все още запазва конкурентното си предимство като инвестиционна дестинация благодарение на значително по-ниските разходи за труд спрямо средното за Европейския съюз.
"Средната цена на работния час в България е около 12 евро при близо 35 евро средно за Европейския съюз. Това означава, че страната ни продължава да бъде атрактивна за инвеститорите“, посочи Жотева.
Тя обаче предупреди, че тази тенденция постепенно се променя.
От 2021 г. насам възнагражденията се увеличават средно с между 12 и 13% годишно. Само между 2025 и 2026 г. цената на работната сила за работодателите нарасна с 13,2%. Натрупано за няколко години, това вече променя изцяло средата, особено в сектори като информационните технологии, където заплатите започват да догонват европейските
Според Жотева разходите за персонал вече са сред най-сериозните предизвикателства пред бизнеса.
"Разходите за човешкия ресурс са сред най-важните при всяка инвестиция. В същото време работодателите са изправени пред трудно предвидима среда заради промените в минималната работна заплата, осигурителните прагове и постоянния натиск върху възнагражденията“, каза тя.
Експертът обърна внимание и на сериозното разминаване между ръста на заплатите и темповете на икономически растеж.
"При увеличение на БВП от около 3% и ръст на възнагражденията над 13% е очевидно, че този процес започва да намалява печалбите на компаниите“, коментира Жотева.
По думите ѝ липсата на работна сила остава един от най-големите проблеми за работодателите.
Най-търсени продължават да бъдат специалистите в строителството, хотелиерството, ресторантьорството, логистиката и производството, както и кадри с умения за работа с изкуствен интелект.
"Факт е, че няма хора и това ще продължи. Вече има недостиг дори на хигиенисти и все по-често се налага да се привличат работници от чужбина“, отбеляза тя.
Конкурентоспособността не се определя само от заплатите
Според Жотева преместването на част от производствата към Азия и Африка не означава, че България губи позициите си в европейската икономика.
"Конкурентоспособността не зависи само от цената на труда. Значение имат и разходите за енергия, инфраструктурата и организацията на производството“, подчерта тя.
По думите ѝ през следващите години пазарът ще продължи да търси както оперативен персонал за дейности, които трудно могат да бъдат автоматизирани, така и все повече мениджъри и лидери, способни да управляват организациите в условията на навлизането на изкуствения интелект.
Жотева смята, че работодателите вече не могат да разчитат единствено на по-високи възнаграждения, за да задържат служителите си.
"Особено за поколението Z е важно работата да има смисъл. Хората искат да знаят с какво допринасят и защо това, което правят, е важно“, каза тя.
Сред най-важните стъпки за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика Жотева открои по-гъвкаво трудово законодателство, инвестиции в образованието и по-ефективна държавна администрация.
"Кодексът на труда се нуждае от повече гъвкавост. Необходими са инвестиции в подготовката на кадри и по-добър баланс между държавната администрация и частния сектор, за да бъде българската икономика по-конкурентна“, заяви тя.
В края на разговора експертът отправи послание към българите, които работят в чужбина.
"Ако се колебаят дали да се върнат, бих ги насърчила. България се променя като бизнес среда и икономика и хората с опит и знания могат да допринесат много за развитието ѝ“, каза Ирена Жотева.