Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проектобюджета за 2026 г., в който е заложен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Законопроектът премина първото си препятствие с 14 гласа "за“ и 9 "против“, но дебатът беше белязан от сериозно напрежение и полярни позиции между бизнеса и синдикатите.

Най-сериозен отзвук предизвика радикалното искане на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която настоя за пълно отпадане на минималната пенсия.

Идеята на работодателската организация доведе до остър сблъсък на позиции в рамките на парламентарния дебат върху държавните финанси. Представителите на работниците категорично се противопоставиха на предложението. Синдикатите подчертаха, че социалната защита на възрастните хора не трябва да бъде подкопавана, а държавата е длъжна да гарантира достоен стандарт на живот, като плащанията в никакъв случай не бива да падат под линията на бедност.

Дискусията в Народното събрание се провежда в условия на засилено напрежение около макроикономическите параметри за следващата година. Проектобюджетът за 2026 г. и неговият висок дефицит срещат сериозна съпротива от страна на работодателските организации.

Още в края на юни, по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), АИКБ изрази категоричното си несъгласие с предложените рамки като цяло.

Основните опасения на бизнеса са свързани с:

  • Раздутите държавни разходи;
  • Липсата на достатъчно амбициозни структурни реформи в предложените текстове;
  • Потенциалните рискове за финансовата стабилност на страната заради нарастващия дефицит.

"Бизнесът остава обезпокоен от растящия дефицит, въпреки въведените ограничения в темпа на нарастване на разходите.“ - коментира Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК).

За разлика от радикалната позиция на АИКБ, други организации от работодателския сектор подходиха по-умерено. Българската стопанска камара (БСК) подкрепи проектобюджета на първо четене, но постави множество условия и изрази сериозни резерви към финалните цифри.

От страна на работниците, президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че синдикатите принципно дават своята подкрепа за бюджета, но очакват много по-детайлни разчети от финансовото министерство. Целта е да се гарантира, че планираните социални плащания ще отговорят на реалните нужди на гражданите в условията на икономически предизвикателства.

Дебатът по темата остава централен за политическия и обществения живот у нас, като се очаква макрорамката и конкретните параметри да бъдат допълнително прецизирани между двете четения преди окончателното приемане на Бюджет 2026.