Дара: Когато заживях в Гърция - това беше преломен момент
Щастлива съм затова, че целия свят в момента е обърнал глава към България и че имаме възможност в момента да покажем колко талантливи са българите и е шанс да се вдигне цялото културно ниво в момента на нашата държава. Време, в което артистите трябва да са заедно, да творят, да пишат, да създават изкуство заедно, да има сплотеност. Това каза Дарина Йотова – DARA в студиото на "Денят започва" в първото си телевизионно интервю след грандиозния ѝ успех на "Евровизия" 2026 във Виена.
Това беше моята мисия още от самото начало и много се радвам, че успях на поставя България в центъра на събитията. Чувствам се изключително благодарна и много щастлива,
Призна, че никога не е имала съмнения, че нещата се случват с лекота и винаги е знаела, че всичко при нея е идвало с някаква причина:
Уроците са много ценни по пътя и е хубаво всеки да успява да си вземе бележка за всяко нещо по пътя. Моят път със сигурност беше доста по-различен. Дори мои приятели казаха: като за филм е. Цялата история ми излизаше като един сън. Отиването ми да живея в Гърция за месец и половина беше също фантастично. Аз никога не съм живяла сама, камо ли в друга държава сама. Но беше преломен момент, който помогна много за моето изграждане на ментално и физическо ниво, защото там бяха всичките ми репетиции,
Всеки ден ставах в 6:00 часа сутринта. Имах рутина от тичане, спринтове, писане в журнал, медитация, след това пеене и танци. По девет часа на ден, в продължение на месеци. Няма магия – има само работа и постоянство. Аз вярвам, че ние създаваме реалността, в която живеем, чрез нашите мисли. Много е важно как говорим със себе си, как насочваме енергията си. Аз работя върху това всеки ден – сутрин и вечер,
Тя допълни, че именно тази нагласа ѝ е помогнала да се справи с натиска:
Не съм се фокусирала нито върху омразата, нито върху похвалите. Опитвах се да остана изцяло концентрирана върху работата си, защото независимо от всичко – трябва да излезеш и да направиш шоу,
Аз бях много спокойна през цялото време. Гледах точките, сменящите се флагове, но бях сякаш на друго място. Не мислех за победа или загуба – просто бях благодарна, че съм там. До момента, в който казаха, че България печели, аз не осъзнавах, че печеля. Това беше момент на пълна благодарност и приемане, а не на очакване. Беше като на филм. Кукерите бяха там – това беше най-голямото щастие за мен. Всичко беше като сън, като портал, който се отвори,