Повишаването на максималния осигурителен праг до 2300 евро ще нанесе сериозни щети върху ИТ сектора и останалите индустрии с високи средни възнаграждения в България. Това предупреди Добрин Иванов, който е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той подчерта, че тази административна мярка отнема директно нетен разполагаем доход от най-производителните, най-образованите и висококвалифицирани специалисти в страната. Тъй като бизнесът вече е планирал своите разходи за труд, в много случаи това неочаквано увеличение в средата на годината ще бъде приспаднато директно от възнагражденията на служителите, ако не бъде поето като извънреден разход от работодателите.

Освен натиска върху високотехнологичния бизнес, основната и най-генерална критика на АИКБ към държавния бюджет за 2026 година остава прекомерният дефицит от 5,7% и пълната липса на ясни реформи, които да водят към реална консолидация. Според работодателската организация рамката изпраща изключително лош сигнал, а дефицитът може и трябва да бъде свален до по-безопасните нива от 44,5%.

Основният структурен проблем на държавните бюджети през последните пет години се корени в разходната част. Динамиката на увеличаване на разходите изпреварва значително темпото, с което растат приходите, което води до спирала от фискални дефицити и трупане на нов държавен дълг. Поради тази причина АИКБ настоява за спешни реформи и ограничаване на излишните харчове.

Сериозен източник на скептицизъм е заложената рекордна инвестиционна програма на стойност 9,3 милиарда евро. Бизнесът отчита извънредната ситуация и факта, че през 2026 година приключва Националният план за възстановяване и устойчивост, а оперативните програми от Европейския съюз са в напреднала фаза. Съществуват обаче основателни съмнения в капацитета на държавата и готовността на институциите да реализират тези инвестиции. Най-проблемни са проектите, финансирани с национални средства, за които няма никаква проектна готовност. Вместо да се залагат кухи финансови средства, които няма да бъдат изпълнени до края на годината и само изкуствено ще повишат дефицита, АИКБ предлага те изобщо да отпаднат от фискалния план.

Критиките на организацията се разпростират и върху минималните осигурителни прагове, които са остарели и неефективни. Въведени през 2003 година като инструмент срещу сивата икономика, те не са договаряни между социалните партньори от 12–13 години. Позицията на бизнеса е, че всеки работник трябва да се осигурява на реално получаваната от него заплата, а държавата разполага с всички необходими контролни инструменти за установяване и санкциониране на нарушителите. В момента тези прагове създават напрежение на пазара на труда, като в определени региони и дейности те дори надхвърлят реалните заплати, което изкуствено повишава разходите за труд на компаниите и орязва доходите на работещите.

По отношение на пенсионната система Добрин Иванов допълни пред БНР, че макар размерът на пенсиите в България да не е висок, самата пенсионна система е сред най-щедрите в Европа, тъй като осигурява прекалено висок компенсиращ доход спрямо реалния осигурителен принос на лицата. Решението се вижда в премахването на категорията "минимална пенсия“, която има по-скоро социален характер.

Пенсионната система трябва да изплаща суми единствено на база на осигурителния принос, а за възрастните хора, които не разполагат с достатъчно средства за достоен живот, трябва да се задейства системата за социално подпомагане въз основа на ясни критерии за доходите им. В условията на хроничен дефицит в пенсионната система прилагането на така нареченото Швейцарско правило също е икономически необосновано, поради което се предлага индексацията на пенсиите временно да се ограничи само до размера на натрупаната инфлация.