Балкански заплати, швейцарски цени: Храната в България вече е толкова скъпа, колкото в най-богатата държава

Колко струва цялата тази торба с ядене в една от най-скъпите държави в света, Швейцария? Този въпрос задава в социалните мрежи бизнесменът Иво Димовски, докато разопакова ежедневни покупки-  салати, айсберг, моцарела, пилешко месо, кисело мляко, скир, банани, краставици и домати.

Равносметката? Цялата тази препълнена чанта в алпийската държава струва точно 115 франка (около 120 евро).

Този пример постави на масата един болезнен абсурд. Оказва се, че цените на храните в България са почти еднакви с тези в Швейцария, но с една огромна уловка. Швейцарецът пълни кошницата си с големи месечни доходи, докато българинът плаща същата сметка със заплата от хиляда или хиляда и петстотин евро.

Двете основни причини за скъпата храна в България

Зад този шокиращ ценови парадокс стоят две основни причини, които задушават българския пазар.

Защо храната у нас струва колкото в Швейцария, а заплатите ни са толкова по-ниски? Отговорът се крие в две много прости неща - спекулата в магазините и фактът, че вече почти нищо не произвеждаме сами.

На първо място, държавата изобщо не контролира пазара. Големите търговци, прекупвачите и вносителите са оставени да си правят каквото искат. Те купуват евтино, а в магазините слагат двойни цени и печелят на наш гръб. В същото време държавните инспекции си затварят очите, вероятно срещу добри подкупи и комисионни. Когато няма правила и никой не следи за надценките, обикновеният човек плаща за лакомията на шепа богаташи и политици.

Вторият голям проблем е, че българското производство на практика е съсипано. В Швейцария хората си произвеждат сами почти всичко - млякото, маслото, сиренето, месото и шоколада. А при нас е точно обратното. Ние купуваме масло от Германия, картофи от Франция, боб от Египет, домати от Турция и патладжани от Испания. Докарването на тази храна от хиляди километри струва куп пари. Накрая транспортът излиза по-скъп от самата стока и всичко това се калкулира в цената, която плащаме на касата. Няма как да ядем евтино, когато внасяме всичко от чужбина.

За да се оправят нещата, държавата трябва веднага да спре спекулата и да провери веригите. Но по-важното е да помогне на хората да се върнат на село и да започнат отново да произвеждат истинска, чиста храна без отрови. Докато страната ни не възроди собственото си земеделие и не започне да произвежда храната си сама, ще продължаваме да живеем в абсурдната реалност, в която с балкански заплати плащаме за вечерята си по швейцарски цени.