27 ноември е дата, която е изпълнена с горчивата поука, че политиците трябва да умеят да избират съюзници и противници. Това каза историкът академик Георги Марков, директор на Института по история на БАН, по повод 92-годишнината от подписването на Ньойския мирен договор. По думите му - по време на Първата световна война това, което е липсвало на българската външна политика, е липсата на прозорливост - кой ще спечели войната. "Дипломатите от столиците на шестте европейски сили - от шест пълномощни министри, петима са посочвали, че Съглашението разполага с огромни човешки и материални ресурси, и че Германия и Австро-Унгария не могат да спечелят войната. 
Но в края на краищата цар Фердинанд и правителството на Радославов избират погрешната страна, губещата страна. Една война, която не е могла да бъде спечелена въпреки нашата бойна слава по бойните полета", каза академик Георги Марков.
По думите му - с Ньойския диктат, България не само губи територии, но губи и вярата, че може да решим със собствени сили българския национален въпрос. "Оттогава често се казва: каквото и да правим - и да печелим бойни победи, то Великите сили решават. Според мен - там е коренът и на днешното обезверяване - когато, вместо да се захванем със собствени сили да решим един въпрос, ние се надяваме, че някой от вън ще го реши", коментира историкът академик Георги Марков.



Източник: Агенция "Фокус"