Точно 88 години след официалното им въвеждане в България, традиционните хартиени трудови книжки окончателно остават в историята. От 1 юни тази година страната ни направи решителна крачка към дигитализацията, като цялата информация за трудовите правоотношения между служители и работодатели вече се съхранява изцяло в електронен регистър.

От Националния осигурителен институт (НОИ) обаче отправят важно предупреждение, малката синя книжка не трябва да се изхвърля. Тя остава официален документ, необходим за пенсионирането на абсолютно всеки гражданин, който е започнал трудовия си път преди 2025 година.

За много българи синята книжка е много повече от административно задължение. За Диана Иванова от Русе тя представлява автентичен архив на нейния 37-годишен професионален път, пазещ спомени за трудни и преходни времена.

"През 1990 година, в период на пълна безработица и масови съкращения, започнах първата си работа "с връзки“ като работник в кухня,“ спомня си Диана. "През първия месец заплатата ми беше 185 лева, а на втория се увеличи на 230 лева. След това се реализирах като възпитател. Всичко това, всяка промяна и всяка сума, е надлежно отразено тук, в книжката.“

Подобна носталгия изпитва и Кремена Митева, която ръководи отдел "Човешки ресурси“. Макар да оценява удобството на новите технологии, тя вижда и някои пропуски при старта на електронната система. При проверка на собствения си профил в НАП чрез персонален идентификационен код (ПИК), Митева е установила, че дигиталната история не е пълна. В системата липсват хронологичните детайли за смените на заеманите длъжности и промените в трудовото възнаграждение през годините - видима е единствено последната актуализация.

Преходът към дигиталния регистър изискваше сериозна подготовка от страна на работодателите. Васил Петров, главен счетоводител в Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Русе, е имал фиксиран едногодишен срок, за да оформи и върне хартиените документи на 215 лекари и медицински специалисти.

Въпреки че Петров е убеден в дългосрочните ползи от реформата, най-вече заради намаляването на риска от изгубване на данни или допускане на технически грешки. той посочва и сериозен текущ минус:

Към момента работодателите нямат директен достъп до пълната трудова история на новопостъпващите служители.

За да се установи къде е работил даден кандидат и какъв е реалният му осигурителен стаж, счетоводството е принудено да изпраща служителите до офисите на НАП за изваждане на хартиени удостоверения.

Сигурността на електронния регистър остава сред основните притеснения както за работниците, така и за мениджърите. Страхът от евентуален пробив в системата или софтуерен срив е накарал някои HR специалисти да предприемат извънредни мерки за сигурност.

За да подсигури екипа си, Кремена Митева е направила пълни копия на трудовите книжки на всички служители в нейната организация преди да им ги върне.

"Евентуално ако нещо се случи с електронната система, те могат да се обърнат към мен. Пазя всичко в личните им досиета и мога веднага да им извадя информация при кои работодатели са били и за какъв период от време,“ обяснява Митева.

За младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда, концепцията за синята книжка ще остане непозната. Техният трудов стаж, кариерно развитие и осигуровки вече няма да се доказват с мокри печати, подписи и ръкописни бележки върху хартия, а с няколко клика в националния електронен регистър.