Читател на Plovdiv24.bg разказа поредната неприятна случка в автобус от масовия градски транспорт в Пловдив:
Поради зачестилите оплаквания на граждани от градския транспорт, отправени към Вас, реших и аз да се включа, тъй като явно вие сте единствената останала, може би работеща, инстанция. Бих искал да споделя случка не от днес, а от преди двадесетина дни, и по-точно 06.01.2017 г. в 8:25 часа. 
Автобусът е номер 20, а спирката - срещу стадион "Марица", посока Пазарджик. Кондукторката и шофьорът - добре познати. Винаги изнервени, от рано сутрин до късно вечер. Шофьорът, както всяка сутрин правеше всяка една маневра с ръка на клаксона и цветущи определения на висок глас към останалите участници в движението. 
Кондукторката, винаги сърдита и готова за скандал, си спомних с това как предишния ден се развика на една дама на средна възраст за това, че не била седнала. Толкова много свободни места, а тя стояла права!!!Жената най-учтиво попита дали е длъжна да сяда, но след последвалата лавина от крясъци и обиди, тя прекрати разговора. 
Вече и аз, в едно интересно настроение за работа, създадено от този тандем, както
всяка сутрин, се приготвям за слизане. Тъй като ползвам въпросната линия ежедневно, съм наясно, че този точно шофьор подминава спирките и ако някой се осмели да му направи забележка, той се развиква, че не са натиснали бутона "стоп" и той нямало как да знае дали има хора за слизане. 
Затова чинно си натиснах бутончето, преди да стана и запалих искрящото червеното табло. Приготвих се за слизане веднага след възрастна дама, която беше застанала пред мен на задната врата на автобуса.
Автобусът спря, вратите се отвориха. Жената внимателно вземаше стъпалата и старателно търсеше удобно място да стъпи с два крака на земята, тъй като тъкмо бе навалял голям сняг и пред нея имаше преспа. 
Веднага след като се уверих, че тя е стъпила здраво на земята, тръгнах да слизам и аз. И явно това беше най-голямата ми грешка. На последното стъпало автобусът тръгна с отворени врати, а при опитът ми да пристъпя навън, вратите тръгнаха да се затварят, а скоростта вече беше достатъчно висока. Достатъчно, за да се изръся на пътя и да започна да се търкалям по земята. 
В този миг бях много щастлив, че има толкова сняг на спирката. Разминах се само с дребни рани по ръцете. Ако това бе станало ден по-рано, при същата ситуация, щях да получа поне няколко счупвания. Помогна ми и младостта, не ми се мисли това да бе възрастната жена пред мен, тя нямаше да може да се изправи. 
Та, безкрайно изнервен и афектиран, крещейки, успявам да се изправя и да подгоня автобуса. Който за изненада спря! Отвори се предна врата и насреща си видях един празен поглед, втренчен в мен. На изключително висок тон казах на шофьора, че се е опитал да ме убие. А отговорът беше: "Ми не те видях".

Тръгнах си, тъй като бях в шок от случката и не можех да мисля и разсъждавам как е редно да постъпя в тази ситуация. Та нали този човек има само това задължение - да кара и да гледа! Друго от него не се иска! Нали затова получава заплата! 

Разказвам ви тази случка не заради друго, а защото не вярвам, че бъдещата европейска столица на културата заслужава да има такова обслужване в градския транспорт. Това не е прецедент. Не е допустимо да има такива шофьори, такива хора, които да носят отговорност за хиляди други хора. Каква отговорност? 

Не зная името на шофьора, но съм сигурен, че тези, които плащат заплатите им, са наясно коя кола с кой екип кога и къде се е намирала. От мен линията получаваше минимум 40лв на месец. Вече не използвам тази линия, но това не ме прави по-щастлив и доволен.