Доцент Божидар Хаджиев е директор на най-голямата болница на балканите - пловдивската УМБАЛ "Свети Георги" на Пещерско шосе. Той е и общински съветник, участва активно и в инициативата за възраждане на Ботев Пловдив. С него стартираме поредица интервюта, направени съвместно между Plovdiv24.bg и фен-сайта Bultras.com, във връзка с 98-ата годишнина на Ботев, която се чества на 12 март.

- Здравейте г-н Хаджиев. Разкажете вашите първи спомени от отбора на Ботев.

- Винаги привържениците правят един отбор велик. Никога няма да забравя първия мач, в който баща ми - военен хирург, ме заведе да гледам Ботев и се влюбих в жълто-черната магия. Радвам се, че и моят син е фен на Ботев. Според мен това е символа на Пловдив и 3/4 от града са фенове на Ботев. Освен това няма по-велик българин от Христо Ботев - най-големия революционер и български поет.

- Спомняте ли си шампионската титла на Ботев от 1967-а година?

- Аз тогава бях с един голям жълт флаг. Посрещнахме отбора на жп-гарата, аз бях най-щастлив когато с голямото жълто знаме тичах по "Иван Вазов" от градския площад до гарата. Тогава отборът пътуваше с влак. Целият град посрещнахме футболистите и множеството ги носеше на ръце.

- На 12 март по инициатива на феновете ще открием обновен паметник на Христо Ботев пред стадиона

- Трябва да открием символиката в това откриване. С това обновление на паметника да възродим и истинския Ботев, стадиона. Това е много добра инициатива и поставя началото на нашия любим отбор. Не трябва да забравяме, че Христо Ботев е стъпвал в Пловдив, а във Враца никога не е бил до убийството му. Христо Ботев е бил тук, за да замине да учи в Русия и е търсил тук помощ от пловдивски общественици.

- Смятате ли, че футболистите сега са запознати с историята на отбора и на Христо Ботев?

- Напоследък имам чувството, че някои футболисти излизат на терена и не усещат смисъла на жълтата фланелка, голямото значение на това, което правят. Дано да успеем като правим обновения Ботев да направим един музей, в който да има всичко това от тази 98-годишна история. Там да се показват идеите, традииите, символът на този отбор. Тогава самите футболисти ще излизат на терена по съвсем друг начин. Визирам най-вече някои футболисти от последните 10-ина години, най-черните за Ботев в историята.

- Как ще стане обновяването на тима?

- Надявам се държавните институции да си свършат работата и напълно да ни отърват от лицето Димитър Христолов. Другото, което трябва да се направи е да стане обединението между четирите институции - фенове, ветерани, общественици и бизнесмени. Това са тези, които имат желание, воля, дух, сърце, да направят един Ботев, който да стане страшилище за българските отбори, а защо не след време и на европейската сцена. Да не забравяме победите над Байерн с 2:0, Барселона с 1:0 и първият четвъртфинал на български отбор - през 1962-а година с Атлетико Мадрид на стадион Ботев завършихме 1:1.

- Могат ли феновете на Ботев да са спокойни за бъдещето на тима?

- Всички трябва да сме оптимисти за възраждането на тима. След Христолов съм сигурен, че ни чакат добри дни. Лошото е, че в момента има финансова криза и хората, които могат да дават пари за футбола не са толкова много. Сигурен съм обаче, че ще се намерят хора и както обновяваме паметника, ще успеем да обновим и отбора.

- Ясно ли е какви са следващите намеси на държавата, кога влиза синдик?

- Тези неща трябва да ги кажат юристите. Нещата опират до съдебни дела. Димитър Христолов сега вече е готов и за 1 лев да подари и даде отбора. Всеки обаче трябва да знае, че ще купува отбор с 3-4 милиона лева дългове и това е един вариант, който крие клопки и всеки, който се реши на такава стъпка трябва да знае с какво ще се сблъска. Идеята за един обновен тим е по-добра. Разчитаме разбира се на държавни органи и общината. Аз станах и инициатор на подписването пред Общината на едно обръщение, подготвено от феновете, което всики общински съветници, 4 районни кмета и Славчо Атанасов разписаха тази декларация, в която феновете поискаха едно бъдеще за отбора без Димитър Христолов.