 © |  |
Тези дни се навършиха 45 години от дебюта на България на световното първенство по хандбал за мъже в група "А". То се проведе в бившата ГДР от 28 февруари до 10 март 1974 г. Шампион тогава стана Румъния, водена от Николае Недеф, специалист с български корени.
Връщаме се накратко към събитието, защото то е свързано пряко с Пловдив и четирима от най-изявените българи в този спорт: треньорът Симеон Пишманов и състезателите Огнян Аладжов, Павел Дженев и Рами Якубов. Карето има решаващ принос за пробива в квалификациите за световното.
Аладжов и Дженев оставиха следа и на финалите. Първият попадна сред седемте подгласници на най-добрите в първенството, нареди се на трето място сред голмайсторите с реализирани 31 гола. Дженев пък бе един от стълбовете в основно реформирания от Пишманов отбор.
На финалите България се класира на 11-о място от 16 участници, като остави зад себе си Япония, Испания, Исландия, Алжир и САЩ. Сега Испания и Исландия са сред елита на световния хандбал, а ние се опитваме без успех да мерим сили, само на европейско ниво, с отбори като Люксембург и Великобритания. Доскоро тях ги нямаше въобще на хандбалната карта…
Историята със щастлив край за Пишманов и другите от талантливото поколение играчи, тръгна в началото на 1973 г. Като треньор на юношите и младежите Симо показа, че може да ръководи и мотивира играчите. Юношите завършиха втори на реномирания турнир "Дружба", а младежите заеха трето място на престижен турнир в Унгария. Това му отвори път към мъжкия национален отбор. Там той става помощник на Апостол Щерев. След като станаха ясни групите в квалификациите за световното и злолучния за нас приятелски турнир в Унгария през юли, Тольо хвърли оставката и всичко остана на плещите на Пишманов. България трябваше да се бори за едно място за финалите с Норвегия (шеста на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.) и Финландия.
В подготовка за тези битки пловдивчанинът обнови националния състав, където бяха включени младите Павел Дженев, Христо Ковачев (от Бургас) и Симеон Блажев-Слончо от Габрово. Реорганизацията и подготовката на нашите се видя в контролите с бъдещия световен шампион Румъния в Ловеч и Букурещ. В тях българите загубиха съответно с един и три гола. Това вдигна авторитета ни в хандбалния свят.
Първият мач на България от квалификациите бе срещу Финландия в Хелзинки, спечелен от нашите с 28:20. После победихме Норвегия в София с 16:12 с девет гола на Аладжов! Последва разгром над фините в зала "Чавдар" в София с 36:9. Благодарение силните изяви на Павел Дженев (5 гола) и Евгени Матуски (4), удържахме напора на норвежците в Осло (13:17) и по голова разлика оглавихме групата, което ни прати на финалите в Берлин.
"Колкото и странно да звучи, ние имахме реални шансове да намерим място сред първите осем отбора на първенството през 1974 година", връща се назад Пишманов.
"Тогава можехме да спечелим срещу унгарците в предварителната група "Д" и да се вместим между първите осем. Малкият опит ни попречи да реализираме игровото си предимство и след пропуснати шансове, в края отстъпихме с 15:19. Инкасирахме загуба и от Югославия (17:25), но спечелихме срещу Алжир с 23:16 и заехме трето място в групата. Това ни прати да играем за класиране от 9-то до 12-то място. Победихме Япония с 23:22, но отстъпихме пред Швеция (19:21) и ФРГ (13:22) и заехме 11-то място в крайното класиране", допълни той.
Това се оказа и най-доброто представяне на България на световни първенства. При второто и последно участие в този формат през 1978 г. България се класира на 14-о място. |
Зареждане ...
виж галерията
