"Съединението е един от малкото чисто български актове в историята ни. То ни напомня, че когато сме заедно, можем да постигнем изключителни успехи. Когато сме разделени – сами се обричаме на провали.“

Това каза в интервю за вестник "24 часа" водещият на "Операция История“  Росен Петров.

По думите на Петров, ключовият урок от събитията през 1885 г. е именно националното единство.

"Тогава българите показват, че могат сами – без чужда намеса – да отстояват националната си кауза. Това е плод на общонародно дело, на умела дипломация и на смелостта на българската армия, която защитава Съединението в Сръбско-българската война“, подчерта той.

Историкът напомни, че често възприемаме постиженията на предците си за даденост.

"Днес пътуваме до Пловдив или Южното Черноморие без граници и митници, без да си даваме сметка, че ако не беше Съединението, това нямаше да е възможно“, каза Петров.

"В миналото идеалът е бил ясен – обединението на всички българи. Днес го свеждаме до пълен хладилник. Липсата на национална кауза е един от големите проблеми пред обществото ни“, смята Росен Петров.

Той даде пример с генерал Рачо Петров, чиято кратка и ясна заповед "Утре войната със Сърбия е обявена. Вземете мерки“ показва решителността и дисциплината на тогавашното военно и политическо ръководство.

Историкът разказа малко познат епизод – в Сръбско-българската война като доброволец участва италианският аристократ и журналист маркиз Адриано Колочи Веспучи – потомък на самия Америго Веспучи, на когото е кръстена Америка. "Той се сражава при Пирот в българска униформа, а княз Батенберг лично му връчва сабя. Днес в родния му град Йези има къща-музей“, допълни Петров.

Петров определи ролята на Русия в онези години като "противоречива“ – от една страна донесла Освобождението, от друга – противник на Съединението.

"България се превръща в заложник на геополитическите игри между Русия и Англия, където интересите на малките народи рядко се отчитат“, коментира той.

По думите му днешният свят напомня на периода преди Първата световна война – сблъсък на силови центрове и надпревара във въоръжаването.

"Живяхме с илюзията, че правото определя международния ред. Истината е, че силата диктува правото“, каза още Петров.

"Ние винаги търсим големия брат – било Русия, било Брюксел – и се нагодим към него. Това ни е помагало да оцелеем, но не и да изградим дългосрочна национална стратегия“, смята Росен Петров.

Той цитира своя дядо, ветеран от Втората световна война: "Каквото и да става, важното е да не е война“. И заключи: "Нашите предци са преживели страдания, които ние днес трудно можем да си представим. Трябва да ценим мира, защото десетилетия наред да живееш без война е привилегия, която рядко осъзнаваме.“