 © |  | Първата ни ракета в тениса Цвети Пиронкова е родена на 13 септември 1987 г. в Пловдив. Внучка е на прочутия художник Енчо Пиронков. Баща й Кирил Енчев е шампион по кану, а сега - неин личен треньор. Майка й Радосвета Николова пък е плувкиня. Цвети има брат и сестра, които също се занимават с тенис.Най-успешната й до момента година е 2003-та, когато печели три турнира - в Орестиада и два в Истанбул. През 2005 г. влиза в Топ 100 на женския тенис. Година по-късно идва и триумфът - победа над Винъс Уилямс в първия кръг на Australian open. Общо в кариерата си има 4 титли на сингъл. 2007 година не стартира добре за пловдивчанката, но тя е с надежда за успешно представяне във втория за годината турнир от Големия шлем "Ролан Гарос", който стартира в края на май. Разговаряме с Пиронкова след отпадането й от турнира във Варшава в началото на седмицата. - Цвети, как оценяваш участието си на турнира във Варшава? Отпадна още в първия кръг от полякинята Агниешка Радванска. - Доволна съм, че срещу нея играх по-добре, отколкото в мачовете от квалификациите предишните дни. Като цяло съм удовлетворена от това, което направих тук, но съжалявам за пропуснатите шансове срещу Радванска. Най-важното е, че вече започвам да влизам във форма. - Балансът ти срещу полякинята засега е отрицателен. Преди близо две седмици загуби от нея и за "Фед къп". Не можа да се реваншираш пред нейна публика... - Тя игра много стабилно, а и времето беше много неприятно за игра. Освен това получих много неприятна контузия. Разтегнах мускул отзад на кръста и още при 2:1 направо не можех да ходя. Наложи се да дойде физиотерапевт и след неговата намеса довърших мача. Общата ми оценка за участието ми във Варшава е положителна. Все пак минах квалификациите. В трите кръга преди основната схема записах три победи, и то срещу нелоши противнички. Можех да елиминирам Радванска, но пропилях тази възможност. Не се отчайвам, има и други турнири и гледам само напред. Тенисът е спорт, в който има спадове, има и възходи. - Загуби всичките си мачове с изключение на баража за "Фед къп" в родния си Пловдив... - Така се случи. Не съм се лигавила или правила някакви фасони. Може и да не е изглеждало така, но аз дадох всичко от себе си. Явно в онзи момент съм била на едно ниво, а не на друго. Искам обаче да поздравя публиката в Пловдив, която не спря да ни подкрепя. - Какво мислиш за Сесил Каратанчева? Наказанието й изтича след няколко месеца. - Тя игра изключително добре, преди да стане това нещо с допинга, и показа отлични резултати. Със сигурност сега се чувства отпочинала от тежките пътувания по турнирите. Надявам се, като се върне официално на корта, да възвърне колкото се може по-бързо предишната си форма и пак да побеждава. Винаги и по-добре е в световния тенис да има две българки, а не само една. - В момента си на 86-о място в ранглистата на WTA. А на кое би искала да бъдеш? - Не си поставям конкретни цели на кое място да съм в класирането, а гледам да подобрявам играта си с всеки изминал ден и седмица. - Наближава "Ролан Гарос", очакванията ти? - Дотогава има още два турнира и още клубни мачове в Германия. Надявам се да вляза в още по-добра форма. Във Варшава ми беше вторият турнир на червени кортове и вече усещам, че влизам в нужния ритъм. "Ролан Гарос" е един много хубав турнир, с невероятна атмосфера. Да играеш в Париж е истинско удоволствие и ако стигна там до добри резултати, ще бъда много щастлива. - Какво мечтаеш да постигнеш в тениса? - Може би точната дума е цел, а не мечта. Цел, към която съм се отправила, а дали ще я постигна или не, е божа работа. Всеки тенисист иска да стане номер 1 и затова работи всеки ден. Иначе усилията просто нямат смисъл... Тренирам, играя турнири и си представям какво ще е да съм номер 1... - Суеверна ли си? - Не нося талисман в сака си, но преди всеки мач си имам ритуал, който спазвам и вярвам, че ми носи късмет. - Когато се отказваше от тениса, Маги Малеева каза, че е спокойна за бъдещето на този спорт в България, защото оставаш ти и Сесил. Съвети давала ли ти е? - Що се отнася до играта ми - не, но по отношение на държанието ми с медии, с фенове - да, защото това понякога са сложни неща. - Имаш ли спонсор, който да те подкрепя? - Засега не. Това, което изкарвам по турнирите, трябва да ми стигне да се издържам, а тенисът е скъп спорт. Продължавам да се подготвям при баща си Кирил Енчев, а спаринг-партньор най-често е брат ми. - Остава ли ти време за нещо друго освен за тенис? - Нямам приятел. Разтоварвам се със слушане на музика, гледане на филми и разходки. - А с учението как си? - Миналата година завърших спортното училище и засега се занимавам само с тенис. Науката трябва да почака малко. Интервюто е на "Меридиан мач". |