©

Да, на мачовете на Левски в Шампионската лига националния стадион се пълнеше до край, но причината бяха световноизвестни голмайстори, като Роналдиньо, Ето'о, Меси, Дрогба, Шевченко, Клозе, а не Мариян Огнянов и Ники Михайлов.

И след малко такива разсъждения се чудиш "Абе аз защо изобщо следя българския футбол?". Логичен въпрос. Остана ли тръпка по нашите терени? Не беше ли ясно още пролетта на 2006-а, че Левски ще станат шампиони, с високия си коефициент в УЕФА? Или, че най-вероятно ще повторят титлата си, след "пробивът" в Шампионската лига... Има ли истински мачове в България...

Има. Поне по един път на полусезон. Всяка година по два пъти полицията в най-големия и най-футболен провинциален град в България се готви със седмици като за война. Учениците бягат от училище, възрастни мъже не ходят на работа, всеки забравя ежедневните си проблеми, защото Битката за Пловдив е един истински мач. Играчите на Ботев и Локомотив се борят за всяка топка, крещят си, тичат с всички сили и се бият за всяка педя терен. Защото независимо от това дали мачът е завършил 5:0, 7:3 или 0:0, до началния съдийски сигнал(а много често и до последните секунди) никой не знае кой ще спечели.

За много хора обаче остава загадка защо Локо-Ботев е единствения мач за който идват неутрални футболни ценители от други градове. Как така някакво си "провинциално" дерби последните години събира повече хора по срутващи се и неприветливи стадиони без тоалетни, от Левски-ЦСКА, дори ако "вечното дерби" е финал за Купата. Не е трудно да се достигне до отговора.

Може да звучи изненадващо, но положението в двата софийски гранда не се е променило особено след 10 ноември. Ако по социалистическо време най-големите футболисти от провинцията отиваха почти моментално след някой добър мач в отборите на Армията и Полицията, то сега това също става, но с малко закъснение. Как ще успее Ботев да се мери с Левски, когато сините купуват всеки изявил се футболист на "канарчетата"? Мечо Телкийски стана идол на феновете и веднага след това замина за София. Боби Димитров също спечели сърцата на Трибуна Изток, но беше взет да търка скамейката на сините и загуби качествата си, може би за цял живот. Жаждата за пари успя да раздели дори братя, след скандалното напускане на Веско Минев.

Така в Ботев остават на пръв поглед застаряващи и възпълнички футболисти или голобради момчета без никакъв опит при мъжете. Софийските "специалисти" се чудят как тези играчи правят такова дерби? Как играчи, които вдигат луди купони, когато вземат премия от 500 лева, та толкова взима за една седмица резерва в Левски! Тайната е, че на Лаута или Колежа играят не мозъци, пълни с мисли за зелени пачки, а черно-бели и жълто-черни сърца.

И въпреки, че загубилите фенове винаги обвиняват противника, че е купил мача, никой никога не си е помислял да омърси Битката за Пловдив с покупко-продажба, която често се случва при дербитата Левски-ЦСКА.

В крайна сметка - дали Локомотив или Ботев ще победи е въпрос на малко повече късмет, някоя друга гениална изява на един от 22-амата на терена, или на това кой пръв ще си изпусне нервите и ще получи червен картон(да не се заблуждаваме - ако има коефициенти за това дали в събота ще има изгонен футболист, то този коефициент не би надхвърлил 1,10). Факт е обаче, че Битката за Пловдив е празник и не само ние, пловдивчани, а и всички българи могат да са щастливи, че все още си имаме едно истинско дерби. Дерби, което доказва, че Пловдив наистина е футболната столица на България.