..."Моите любимци от деца са Кевин Кийгън и Мишел Платини. Искам като тях и аз един ден да взема "Златната топка". Убеден съм, че ще го направя"... Почти нямаше интервю, в което Христо да не говореше за тази своя мечта.


Годината е 1992. Барса взима за първи път КЕШ, като побеждава на финала Сампдория с 1:0 на "Уембли" на 20 май. Барселона върви добре в Примера дивисион и през есента. Ицо също бележи гол след гол. В София пристига журналистът от "Онз Мондиал" Жан Марк Естурнес и се среща с цялото семейство на Христо в Пловдив. Причината е, че от авторитетното списание ще му връчват "Златен Онз". За Марко ван Бастен отива "сребърният".


Като научава това, Христо тръпне от радост. Явно "Златната топка" не му мърда. По принцип има отколешна традиция. Когато "Златния Онз" отиде в даден играч, същият месец по-късно взима и "Златната топка". Нали и през май е станал еврошампион! А и холандецът вече е ставал два пъти носител на най-скъпото за всеки футболист индивидуално отличие, през 1989 и 1990 г.

Така че би трябвало позлатената топка върху планински кристал да отиде у българина. Но в рамките на три седмици нещата се преобръщат нагоре с краката. След като Барса прави 1:1 в Москва с ЦСКА, приема на 4 ноември на "Камп Ноу" руския тим за уж рутинен реванш. Срещата обаче най-неочаквано завършва...2:3 и каталунците отпадат от турнира.
На 25 ноември на "Меаца" Милан разбива Гьотеборг с 4:0 и четири гола на Марко ван Бастен.

От "Франс футбол" вече са разпратили формулярите за гласуване във всички страни. Гласуващите са още под въздействие на това, което е направил Ван Бастен. Вярно, срещу Гьотеборг при това у дома, но четири гола срещу прясното отстраняване на Барса от руския ЦСКА, при това в Испания.


Не всички журналисти се поддават на последната емоция. Когато съобщават обаче на Христо новината, той плаче като малко дете в съблекалнята на "Камп Ноу" и ридаейки отсича: "Махайте се оттук. Не вярвам, че съм втори."


Другото е още по-известно. Ван Бастен през следващата 1993 г. изиграва болезнен последен мач и финал за КЕШ срещу Марсилия при загубата с 0:1 на 26 май. Едва се движи по терена в Мюнхен, но е сменен чак в 85-ата минута от Еранио. На 18 май 1994 г. в Атина Милан без Ван Бастен помита Барса с Ицо с 4:0. Отличието изглежда безвъзвратно далеч в този момент. Докато идва световното в Щатите.

И не Барселона, а България доближава Христо до изконната му мечта. Четвърто място за нашите и 6 гола като голмайстор правят така, че на 19 декември 1994 г. в ослепителния салон на частната телевизия "Канал +" Христо се радва като дете. Преди това Аранча Санчес в Испания му показва трофея, за който той мечтае и го сънува от дете.

Това е ХРИСТО СТОИЧКОВ:


Роден: 08.02.1966 г. в Пловдив
Пост: халф и нападател
Кариера като играч:
Марица:1976 до 1982
Хеброс:1982 до 1985
ЦСКА: 1985 до 1990
ЦСКА:1998
(119 мача и 81 гола)
Барселона:1990 до 1995
Барселона:1996 до 1998
(174 мача и 83 гола за първенство)
Парма:1995 до 1996
(23 мача и 5 гола)
Ал Насър (С.Арабия):1998
Кашива Рейсол (Япония): 1998
(27 мача и 12 гола)
Чикаго Файър (САЩ): 2000 до 2002
(63 мача и 23 гола)
Ди Си Юнайтед (САЩ): 2003
(23 мача и 6 гола)
Шампион на България: 1987, 1989, 1990
Шампион на Испания: 1991, 1992, 1993, 1994, 1998
Носител на Купата на България:
1985, 1987, 1988, 1989
Носител на Купата на Испания:
1997,1998
Носител на Купата на САЩ:
2000
Голмайстор на България:
1989 - 23 гола
1990 - 38 гола
Турнирни отличия:
КЕШ:1992
КНК:1997
Суперкупа на Европа: 1992, 1997
КНК на Азия:1998
В "А" отбора:
Дебют:23.09.1987 срещу Белгия (2:0) в София
Последен мач:09.06.1999 срещу Англия(1:1) в София
Четвърти в света:1994
Голмайстор на Мондиал'94 с 6 гола (заедно със Саленко)
Избран в 11-те на Мондиал'94
Участник на СП: 1994, 1998
Участник на ЕП: 1996
Общо: 83 мача, 37 гола
Индивидуални отличия:
"Златна обувка": 1990 с 38 гола
"Златна топка":1994
"Златен Онз": 1992
"Сребърна топка": 1992
Футболист на България: 1989, 1990, 1991, 1992, 1994
Спортист на България:1994
Спортист на Балкански п-в: 1994
Участник в бенефиса на Пеле - 1990, на Марадона - 2001
На неговия бенефис на 29.05.2004 в Барселона играят Ривалдо, Саморано, Шукер, Хаджи и Манчини.
Като треньор:
Помощник-треньор на
Ди Си Юнайтед: 2003
Отговорник за младите
футболисти в Барселона: 2004
Треньор на България от 26 юли 2004 г.

Това е МАРКО ВАН БАСТЕН:


Роден: 30.10.1964 в Утрехт.
Пост: Нападател
Кариера като играч:
Утрехт: 1970 до 1981
Аякс: 1981 до 1987
(133 мача и 128 гола)
Милан: 1987 до 1993
(197 мача и 112 гола)
Шампион на Холандия: 1982, 1983, 1985,
Шампион на Италия: 1988, 1992, 1993. Носител на Купата на Холандия: 1983, 1986, 1987
Голмайстор на Холандия:
1984 - 28 гола
1985 - 22 гола
1986 - 37 гола
1987 - 31 гола
Голмайстор на Италия:
1990 - 19 гола
1992 - 25 гола
Турнирни отличия:
Аякс: КНК - 1987
Милан: КЕШ, Междуконтинетална купа, Суперкупа - 1989, 1990, КЕШ и Суперкупа -1994
В "А" отбора:
Дебют: 07.09.1983 срещу Исландия (3:0) в Грьонинген
Последен мач: 14.10.1992 срещу Полша (2:2) в Ротердам
Европейски шампион: 1988
Избран за най-добър играч на ЕП
и голмайстор с 5 гола
ЕП: 1992 полуфинал
Световно първенство:
1990 - 1/8-финал
Общо: 58 мача, 24 гола
Индивидуални отличия:
"Златна обувка": 1986 с 37 гола
"Сребърна обувка":1984 с 28 гола
"Златна топка": 1988, 1989 и 1992
"Сребърен Онз": 1992
Номер 1 в света за 1992.
Като треньор:
Директор на ДЮШ на Аякс от 2003 г. Треньор на "А" отбора от 29 юли 2004 г.