Приятели, с трепет потърсих и намерих в мрежата филма “Всичко навсякъде наведнъж". Изгледах го и единственото качество, което открих в него, бе, че актьорите - основните - са от азиатски /китайски/ произход. Това написа в профила си във Фейсбук Нидал Алгафари. 

Награждаването на този филм ми показва за пореден път, че кинонаградите се влияят от много фактори, като на последни места по критерии са сценарий, кинорежисура, операторско майсторство, че и главни роли.

За пристрастен към седмото изкуство, гледал “Амадеус" на Милош Форман, неполучилия наградата “Стената" на Алън Паркър, нискобюджетния “Чий е този живот" на Джон Бедъм, “Рейнман" на Бари Левинсън и много други, този седемкратно награден филм е обида.

Обида за зрителите. Обида, паметта на майстори като Чаплин, Хичкок, Форман, Паркър, Спилбърг, Лукас, Сержо Леоне, Ален Рене и още, и още.

Китайската, индийската, иранската, японската и турската киноиндустрия са произвели много качествени филми, заслужаващи наградата, но тогава не е имало истеричен вой в социалните мрежи, че са дискриминирани азиатците.

Предполагам, че мнозина от вас ще се сетят за дисквалификацията от академията “Оскар" на китайския филм на Жан Жак Ано “Последният вълк", защото не бил достатъчно китайски.

Филм, в който са участвали изцяло китайски актьори, финансиран от Китай - над 80% от бюджета и най-вече ФИЛМ.