Втори февруари не е това, което си мислите. 20 петела паднаха под ножа и минаха през фурната в с. Брестник за здравето на мъжките рожби в българските семейства. Виха се хора, мъжки. За синовете ни и за да ни има нас, българите.

Може и да не е станало тук, но жителите на близкото до Пловдив село разказват историята, като че ли се е случила вчера и при тях. Дошъл турски аскер, за да вземе поредното попълнение за еничарския корпус. Както винаги, в началото на годината. Не знаели жените как да спасят мъжките си рожби. Решили да омилостивят поробителя. Заклали петли, нали друговерците домуз не кусват. Посрещнали ги с печено и червено вино. От мавруда, който расте по хълмовете тук, и който иначе Корана забранява. Синовете през това време били изведени и скрити в пещери над Асеновград. Доволни от посрещането, турските военни решили да пожалят селата в съседство от кръвния данък. Дошло лято. Тръгнали овчарите със стадата си. Едни с шилетата към Балкана, а други с женските през Родопите към Беломорието. И навсякъде разказвали как спасили синовете си. От следващата зима във все повече и повече български села кръвта на петлите пазела момчетата от турци и зли сили.
Вчера единствен от нарочените мъжки птици двугодишният петел Петьо в Брестник бе помилван. Петьо трябваше да изпълни ритуална роля. Да свърже небето и земята като се вдигне към небето и запляска с крила. После пожаленият петел поведе мъжкото шествие към селската фурна. Без да се интересува от Европата. От 10 години традицията да се посреща Петльовден по този начин в Брестник е съживена. Турския аскер го няма, но в дворовете раснат мъжки рожби. За тях бащите им организират този празник. И за да се видят и почерпят преди началото на усилния земеделски сезон. Свети Трифон мина през селото онзи ден и идва времето, когато с копане трябва да се свали ръждата от мотиките.
Йордан Дойчев, заедно с Игнат Керемидчиев и Иван Георгиев, са възобновили преди десетина години празника. Сега само Йордан - Трубчето е жив. За това в неговата кръчма, наречена ресторант-градина, вчера се събраха мъжете на Брестник. От горе Пловдив е като легнал в краката ти, вижда се до цялото Тракийско поле до Карлово и човек от тази част на Родопите се чувства съизмерим с белите шапки на Староплатинските върхове. Софрата е мъжка. Жените, макар и малко, са отделени на друга маса. Само дето не са пребрадени като в църква, но мъжете от Брестник не са толкова строги. Наоколо пазят две ловни кучета.

Петлите се приготвят без да се варят, само на фурна и без там зеле и ориз, обяснява кметът Георги Козов. Ако месото няма златист загар, тавите се връщат обратно към фурната. Конушенският оркестър цепи пространството с "Коньо, коньо, хранен коньо..."
Въздухът трепери. Каните с вино изчезват като вода върху нагорещени камъни. За синовете и да не изложат в този живот бащите си. Информацията е на вестник "Монитор".