В Пловдив отстраниха 15-килограмова киста на яйчника

Лекари от Комплексния онкологичен център – Пловдив успешно премахнаха яйчников тумор с тегло около 15 килограма от корема на 53-годишна жена. Операцията бе извършена от екипа на Отделението по медицинска онкология и онкологична хирургия в гинекологията.

Пациентката постъпва с оплаквания от подуване и тежест в корема, придружени от тъпи болки в таза, които се засилвали през последните месеци. След направени образни изследвания, лекарите установяват, че става дума за огромна киста на яйчника с диаметър около 40 см, заемаща почти цялата коремна кухина.

"За щастие, туморът се оказа доброкачествен, но размерът му вече създаваше сериозен дискомфорт и рискове за здравето на пациентката. Такива кисти могат дълго време да не дават симптоми, но в даден момент се налага хирургична намеса“, обяснява началникът на отделението д-р Тихомир Георгиев.

Основните видове кисти са физиологични, които възникват спонтанно, доброкачествени (като ендометриоми, дермоидни кисти и цистаденоми) и злокачествени тумори, които изискват спешна онкогинекологична намеса.

Той подчертава, че кистите на яйчниците могат да бъдат функционални, доброкачествени или злокачествени – като най-важната стъпка е точната диагностика. Особено внимание се обръща на новопоявили се кисти при жени в постменопауза, когато рискът от злокачествено заболяване е по-висок.

"Най-голямото предизвикателство често е диференциалната диагноза. Основен метод за първоначална оценка е трансвагиналната ултрасонография (ТВУС), чрез която преценяваме размерите, структурата и съдържанието на кистата. При съмнителни случаи или при големи формации прибягваме до ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), а в КОЦ – Пловдив разполагаме и с възможност за изследване на туморни маркери, което допълнително подпомага диагнозата“, допълва д-р Георгиев.

Като изтъква, че всички тези методи са само част от процеса на диагностициране. Окончателната такава се поставя след хистологично изследване, което потвърждава дали образованието е доброкачествено или злокачествено.

Според него, ключът към точното разграничаване на кистите е комбинацията от ехографски находки и клинична картина. Докато малките функционални кисти обикновено изчезват спонтанно и не създават проблеми, други – като ендометриомите, дермоидните кисти, цистаденомите и злокачествените формации – изискват наблюдение или оперативно лечение в зависимост от риска и симптомите.

"Редовните профилактични прегледи са единственият начин кистите да бъдат открити навреме,“ отбелязва д-р Тихомир Георгиев. "Малките функционални кисти обикновено не са опасни, но всяка киста, която нараства, има септи или се появява след менопауза, трябва да се изследва. Днес медицината разполага с достатъчно средства – важното е жената да е информирана и да се грижи за себе си".