Aдвокат Тодор Кръстев сподели лична разходка из центъра на Пловдив, започнала съвсем обикновено, с кафе в един от символичните хотели на града, и завършила като размисъл за историческата памет и отношението към наследството.

"Днес се разходих по центъра на Пловдив. Дори пих кафе в Тримонциум“, разказва той в началото.

Според него атмосферата в централната част на града все още пази нещо от предишните десетилетия, макар и променено: "Иначе атмосферата си е почти като едно време, или поне моето влюбено в Пловдив сърце така си мисли.“

Разходката му продължава през Главната улица и Капана - места, които за него отново потвърждават уникалността на града: "За пореден път разбрах защо няма друг град в Европа, за който да са написани толкова книги.“

В своя разказ Кръстев се връща и към античните описания на града. Той цитира древногръцкия писател Лукиан от Самосата, който възхвалява мястото като "най-големия и най-красивия от всички градове, разположен близо до голяма река" - днешната Марица.

Пловдив е познат през вековете с множество имена - Евмолпия, Филипопол, Тримонциум, Пулпудева, Пълдин и днешното Пловдив. "Но всички го наричат най-стар, най-голям и прекрасен град“, отбелязва авторът.

Той припомня и свидетелството на османския пътешественик Евлия Челеби, който в своите описания поставя Пловдив сред най-значимите градове на империята и Европа: "който безспорно е най-стар и най-хубав от всичките“.

Челеби, който обикаля обширни територии в продължение на десетилетия, дава тежест на своите наблюдения – и именно затова подобни оценки за Пловдив имат историческа стойност.

Днес редица изследователи и научни институции класират Пловдив сред най-старите постоянно населени градове в света - често в първата петица.

И въпреки това, според автора, това наследство не е достатъчно осъзнато от самите жители.

"А ние май не ценим това“, отбелязва той с нотка на съжаление и критика към общественото отношение към историческата стойност на града.

Кръстев споделя и своята бивша инициатива като общински съветник – идеята да се обозначи ясно статутът на Пловдив още при входните артерии на града.

"Навремето… многократно предлагах това да се напише на входните артерии на града – да знае всеки, който влиза, че влиза в най-стария град на Европа.“

По думите му това би имало не само символично, но и образователно значение – особено за младите хора: "Да се преподава това и на децата в пловдивските училища. Да знаят децата…“

"Такива работи – пловдивски. От едно сутрешно кафе в Тримона почнах, а докъде стигнах…“, завършва публикацията си Кръстев.