Още през 1933 г. Божидар Здравков дава идея за пробиване на тунели под пловдивските хълмове, като представя и оферта на група каменари, които срещу това искат да използват добития каменен материал . Общинският съвет не разбира ползата и отхвърля офертата.

Наближаващата война и Народният закон за защита на населението предизвикват проучвания и техническият отдел създава проект за първите тунели на ул ." Княз Дондуков". През 1939 г. започва пробиването им, като с добития материал се павират улиците в града, а в мирно време ще служат за казина и други заведения.

На 26 август 1949 г. Никола Овчаров .К. Бояджиев и Г. Петков при техническия отдел на Г.Н.С. внасят преработен план, включваш и решаването на транспортния трафик - нова пътна артерии бул. "Г. Димитров /"Цар Борис Трети Обединител" и мост над р. Марица.

През декември 1947 г. Временната управа подписва договор за пробиването на тунела с професора от от Софийската политехника инж. Любен Трънка. Дължина на тунела е 180 метра и ширина 18 метра Най големият пътен тунел на Балканите по онова време. Пробивът е извършен за две години и на 26 март 1949 г. са разчистени последните сиенитни блокове . до 1950год..

Проектът е почти изоставен, чак десетилетие след това тунелът и мостът са открити. Обектът е възложен на Д.С.О. "Град строй“ намиращ се тогава на адрес ул. "Андрей Юруков" №1 -бившият тютюнев склад на фамилията на рода Хамбареви - живеещи на "Ген. Скобелев" 10.

Ръководител на този обект тогава на и до завършването му е Борислав Славов - главен инж. на ДСО ГРАДСТРОЙ . А инж. Б. Славов живееше на ул. Андрей Юруков№2а под наем

Този материал е част от проекта "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.