Млада читателка на
Plovdiv24.bg се свърза с нашата медия, за да изпрати посланието си. "Здравейте! Името ми е Екатерина Георгиева и се обръщам към вас с молба да разпространите писмото ми към господин
Красимир Вълчев. Вярвам, че чрез вас исканията на учениците биха били чути", ни написа младата дама.
Сега публикуваме писмото без редакторска намеса: "На вниманието
на г-н
Красимир Вълчев.
Уважаеми господин Вълчев,
Името ми е Екатерина Георгиева и съм ученичка в XII клас на МГ "Акад. Кирил Попов“ гр. Пловдив.
Писмото на моята връстничка Неда Недева към вас ме вдъхнови да изразя и своето мнение по въпроса за провеждането на държавните зрелостни изпити през 2020. Много от възгледите ми са изключително сходни с тези на Неда. Днес се обръщам към вас с няколко молби.
1. От началото на образованието си винаги съм имала среден успех не по-нисък от 6.00. Това за мен не е “бележкарство", а отлично усвояване на учебния материал, което резултира и в отлична оценка. Винаги съм обичала да уча. Споделям това, за да избегна всякакъв шанс мненията ми да изглеждат повлияни от лентяйство, желание просто да не се занимавам с изпити и т.н.
Както всеки друг изпит, и този представлява за мен поредното предизвикателство, за което трябва да поставя нужните усилия, за да мога да го премина отлично. Но сега ситуацията е малко по-сложна. Сега аз и моите съученици изнемогваме. Задания, доклади, домашни, онлайн училище, което заема половината от деня ни. А време за подготовка за матура? Кога? Онлайн обучението несъмнено дава нужните знания за успешното завършване на учебната година. Но паралелно с това сега се чувстваме двойно по-натоварени, отколкото преди. Нека припомня, че тук става въпрос за мнението на ученици на една от най-елитните гимназии в Пловдив, които се отнасят отговорно към всяка една поставена задача.
Тук се намесва и още един много важен фактор - подготовка за кандидатстудентски изпити. Успоредно с тях, ние трябва да полагаме допълнителни усилия и за ДЗИ. Всеки един от нас среща големи трудности, когато става въпрос за намиране на време покрай онлайн обучението за подготовка за всичко. Притеснени сме не само ние, но и нашите учители. А какво се случа и с децата, които вече са заразени или болни и не могат да се явят на матура?
Поставя им се двойка, което радикално слага край на шансовете им да учат в желаното училище или университет? Точно заради всичко това, аз и моите връстници молим за отмяна на ДЗИ за 12 клас и НВО за 7 клас за учебната 2019/2020, както направиха и 11 други страни. За пръв път от въвеждането на матурите във Франция през 1808 г., при управлението на Наполеон Бонапарт, те няма да се състоят.
Сходна е ситуацията и във Великобритания, където са отменени дори изпитите на студентите, а учебната им година е призната на база на вече изкараните оценки. Защо в тези държави това е приемливо, а при нас представлява такъв голям проблем? По наше мнение, отмяната на матурите за XII клас, няма да повлияе на кандидатстването в негативна посока. Нима випуските завършили преди 2008 година не са успели да продължат образованието си в университет без ДЗИ?
Текущите ни оценки са достатъчно показателни за знанията ни, дори повече, отколкото матурата. В случай на отменени ДЗИ и използване само на оценка от КСИ за кандидатстване, учениците отново ще бъдат равнопоставени. Изпитите в университетите са и една идея по-сложни от ДЗИ, което ще резултира в по-качественото отсяване на добри кадри.
Висшето образование е нещо важно и не трябва да бъде започвано само за да се каже, че учим в университет. Ако отмяната на матурите представлява проблем за министерството, молим поне за редуциране на включения в тях материал. Според чл. 45 от Конституцията на Република България, “Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи", затова предоставям на вашето внимание линк към петиция за премахване на НВО след седми клас и ДЗИ след дванадесети клас.
2. Извънредното положение и приложените мерки за сигурност ни приклещват между четири стени. И аз, като много други, искам да се видя с приятели, да ида със семейството ми на ресторант, но покорно слушам и изпълнявам мерките, чиято цел е да намалят разпространението на вируса COVID-19. Личният ми избор в тази ситуация беше да огранича почти всякакъв социален контакт, за да предпазя не само себе си, а и семейството си. Но какъв би бил смисълът от всички тези мои усилия ако след няколко дни, или седмици, трябва да се върна на училище?
Не разполагам с личен автомобил, което означава, че единственият начин да се придвижа до училище включва близо петдесет минути път и смяна на два автобуса. Това увеличава шанса ми да се заразя и след това да предам заразата на останалите членове на семейството ми, двама от които попадат в рискова група. Какъв е смисълът от всичко това? Защо за другите завършването в дистанционна среда е приемливо, а за седми и дванадесети клас не е?
Тези няколко дни на присъствие в училище биха представлявали риск за нас от евентуално заразяване, а и не биха имали толкова голям ефект върху представянето ни на изпитите. Който иска да учи, учи и вкъщи. Който не желае, няма да започне дори и да е в училище. А какво ще се случи ако някой се зарази и не може да присъства на матурата? Ще трябва да чака чак до август ли? Според Чл. 52., алинея 3 от Конституцията на Република България, “Държавата закриля здравето на гражданите" (Известен ми е и законът за извънредното положение, което би трябвало да приключи на 13/05/2020г.).
Дали увеличаването на социалните ни контакти, по време на пандемия, при връщането ни на училище представлява закрила? Връщането ни на училище е твърде рисковано, за което молим това решение да не бъде взето.
3. Най-много от всичко молим за яснота. Датите за матурата наближават и липсата на абсолютна точност поражда притеснение у всички.
Надявам се изложените от мен аргументи и предизвикателства за нас, дванадесетокласниците, да бъдат взети под внимание при изготвяна на план за действие. Благодаря Ви за отделеното внимание!
С уважение, Екатерина Георгиева
