В условията на съвременни военни конфликти, дронови технологии и хибридни форми на война, въпросът как би се проявило класическото лидерство днес остава отворен и спорен. Според проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна, лидерите са продукт на конкретната историческа среда и обстоятелства, в които действат, а не универсални фигури, които биха се проявявали еднакво във всяка епоха.
Това мнение той изрази по време на лекция на тема "Лидерството – генетика или избор“, изнесена в зала "Хоризонт“ на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Събитието събра преподаватели и студенти, а проф. Станимиров бе представен от ректора на УХТ проф. Галин Иванов, който подчерта значимостта на дискусията и интереса към темата.
В своята лекция проф. Станимиров постави под съмнение идеята, че исторически личности като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Уинстън Чърчил или Шарл дьо Гол биха имали същото влияние в днешния свят.
"Лидерите са такива към определен момент и в конкретна ситуация, при тогавашните условия и параметри те се изявяват като такива“, подчерта той, като допълни, че пренасянето на исторически фигури в съвременен контекст не гарантира същите резултати.
По негови думи, лидерството е силно зависимо от средата, в която човек се намира. Той даде пример, че дори исторически личности като хан Крум трудно биха се адаптирали към съвременните управленски реалности.
Проф. Станимиров очерта три ключови фактора за развитието на лидерство – вроден потенциал, среда и лични усилия. Според него, дори при наличие на заложби, неподходящата среда или липсата на мотивация могат да попречат на развитието на лидерски качества.
Той подчерта още, че лидерството не е ограничено до мащабни политически фигури, а може да се проявява на различни нива – от малки екипи до големи организации.
"Ако лидерите се раждат, значи повечето от нас нямат шанс. Но лидерство може да има на всяко ниво – независимо дали ръководиш петима или пет милиона души“, посочи той.
В изложението си проф. Станимиров акцентира и върху темата за личната отговорност. Според него възприемането на лидерството като придобивка чрез среда и усилия означава, че всеки носи отговорност за собствените си резултати.
"Ако лидерите се създават, значи всеки носи отговорност за резултата. А хората не обичат да носят отговорност – по-лесно е да обвинят някого, отколкото да поемат вината върху себе си“, отбеляза той.
Според проф. Станимиров основната функция на лидера не е да мотивира, а да формулира ясна визия и посока за развитие. Освен това ключова задача е създаването на нови лидери, които да могат да поемат щафетата в бъдеще.
Той коментира и влиянието на съвременните тенденции и изкуствения интелект върху управлението, като подчерта, че човешката природа и стремежът към личен интерес едва ли ще се променят съществено.
"Важно е лидерът не да се противопоставя на това, а да го интегрира в развитието на организацията“, допълни той.
