В публична дискусия, инициирана от предприемача Георги Захариев, темата за растящите цени в ресторантьорския сектор отново излезе на преден план. Поводът е наблюдението, че цените в заведенията в София, Пловдив и останалите големи градове вече се доближават до тези в големи европейски градове, без това да е съпроводено със същото ниво на качество или обслужване.

В своята позиция Захариев посочва конкретен пример. Пица в центъра на София струва около 13 евро, което е сравнимо с цената в Люксембург. Разликата обаче се появява в доходите - средната нетна заплата в Люксембург е приблизително три пъти по-висока от тази в България.

Това, според него, създава дисбаланс между цена и покупателна способност, който се усеща все по-осезаемо от потребителите.

Основният аргумент в публикацията обаче не е само цената, а съотношението цена-качество. Захариев критикува тенденцията клиентите да плащат "западноевропейски“ цени, но да получават посредствена храна и не оптимално обслужване.

Той цитира и реплика на ресторантьор от София: "Тук не е за бедни“, както и логиката "всички вдигат цените, значи и ние трябва“, които според него илюстрират липсата на пазарна обосновка отвъд следването на общата инфлационна вълна.

Захариев заявява, че лично избягва продукти и услуги, при които има рязко увеличение на цените без подобрение в качеството. Според него това е един от малкото инструменти, с които потребителите могат да окажат натиск в рамките на свободния пазар.

В същото време той отбелязва, че въпреки недоволството, няма видимо намаление на потреблението - напротив, заведенията продължават да бъдат пълни.

Коментарите под публикацията му очертават няколко ясно изразени гледни точки.

Една част от потребителите споделят критиката към качеството, като посочват влошено обслужване и неоправдано високи цени. Според тях дори при възможност да си позволят по-високите разходи, общото преживяване вече не оправдава излизането в ресторант.

Други акцентират върху икономическите фактори зад поскъпването -скок в цените на суровини, осигуровки и ремонтни услуги. Според тях част от заведенията работят на минимална печалба и са изправени пред избор между намаляване на качеството, повишаване на цените или дори затваряне.

Трета група наблюдения засягат промени в самия продукт. Намаляване на порциите при запазване или увеличаване на цените, което допълнително засилва усещането за влошено съотношение цена-стойност.