Разговор с един пловдивски художник за силата на вярата и надеждата, въпреки превратностите, които животът ни поднася. Надежда винаги има, дори когато си с прекършен гръбнак. 

Пловдивчанинът Асен Асенов става жертва на тежка катастрофа в Гърция, която го оставя с увреден гръбнак и напълно обездвижен. Той обаче отказва да се предаде. По време на терапията, която провежда, открива и страстта си към рисуването. Държи четката между двете си длани и така рисува различни пейзажи и пречупени през собствените му емоции.

В интервю за Plovdiv24.bg той казва: 

"Всъщност, аз се научих да рисувам, докато бях в инвалидната количка. Тогава ходех при различни психолози. По света дори има и специални болници, където се провежда терапия с рисуване - ментална, психическа. И аз реших да опитам да рисувам. Така започнах. Гледах, получавах напътствия от други художници.

Ако приемем, че след смъртта човекът се преражда и започва отначало, то при мен се е случило това. 

Аз често съм слушал лекари да казват, че при една такава смърт всичко започва отначало. И като едно дете се развива. А всички знаем, че децата имат всякакви таланти в себе си. Въпросът е, кога ще се развият. Може би, рестартирайки се, аз съм се развил, доразвил съм таланта си. Кой знае?", казва Асен Асенов.

"Вдъхновява ме животът, вдъхновява ме бъдещето. Избирам за себе си то да е хубаво, да е светло, да е цветно, да е топло. Нямаме нужда от негативизъм около нас - политика, семейни проблеми, каквото и да е. Въртим много чернилки около нас. Лично аз отказвам да поемам всичките тези чернилки. Искам да ми е по-светло. Сигурно звучи като го утопия, но това е моят личен избор. Така смятам, че трябва да живее всеки от нас - малко по-топличко, малко по-ведро".

И това е целта и на картините, които рисува. Ако някой си окачи негова картина на стената си у тях, докато си пие сутрешното кафе, да му стане топличко, да му стане по-приятно, по-ведро.

"Убеден съм, че всеки може да види и нещо друго, което да го вдъхнови".

Повечето от неговите картини са пейзажи.

"Опитвам се да вкарам повече цвят в тях, повече настроение и естествено има и някакъв замисъл. Една творба, според мен, трябва да говори. Това е значението на всяка творба - било картина, музика, или друго изкуство.

Художникът признава, че и преди това така е виждал живота. 

"Или го имаш, или го нямаш това усещане, това настроение, тази любов към живота. Въпросът е, че преди катастрофата не съм се замислял за това във ежедневните проблеми, в битовизма. Не съм гледал толкова ведро на нещата.

Но от 16 години, откакто съм в това състояние, наистина ги виждам малко по-различни нещата и малко по-дълбоко. Както всеки един в моето състояние, в моето положение и аз осъзнавам, че това може да е последният ми ден. И се замисляш, че животът трябва да се живее. Трябва да се радваш на всичко, дори и минималното. Наскоро четох нещо много интересно. Не съм на 100% уверен, но мисля, че го е написал човек, който е пребивал в концлагерите в Германия. Той казва, че несгодите, проблемите не зависят от нас. Някъде си носим вина, но в повечето случаи това са неща, които някой друг е причинил. И това, как се справяме с проблемите, ни определя като хора. Отчаянието, всъщност, е личен избор. Ако изберем да стоим отчаяни и да се предадем, тогава нещата си заминават. Отчаянието е личен избор, но проблемът не е. 

Преди, ако съм бил не на 100% убеден в съществуването на Бог, сега съм на 1000% сигурен, че Той съществува. Няма да разказвам преживявания, но моят скромен опит сочи, че всичко в този живот се случва с точно определена цел. Ако не бях седнал в инвалидна количка, никога нямаше да се науча да рисувам. Щях да си работя каквото си работех и преди.

Всичко, което ни се случва в живота, всяка една ситуация, ако се замислим върху нея, е знак. И понякога ни посочва накъде трябва да вървим. Всеки има някаква мисия в определен етап от живота си и трябва да я използва. Утре може да стана шампион по бягане, на дълъг скок, на висок скок, никой нищо не знае", твърди още пловдивският творец.

Той е подготвил 23 картини в изложбата "Цветовете на живота". Нарекъл е изложбата си така, защото за него животът е прекрасен.

"Това е моето виждане за него. Животът е прекрасен, животът е светъл. Има си и неговите тъжни, мрачни моменти. Но отвън, ако погледнем по-далеч, светът е прекрасен. Ако си наведен, виждаш само чернилката, виждаш проблемите.

Езложбата бе открита вчера в сградата на Общинския съвет в Пловдив.

"И нека повече хора да знаят, че надежда винаги има, без значение колко е скапана ситуацията, без значение в каква дупка си попаднал. Ако седнеш, помислиш, изход винаги има. Винаги има изход. Съдбата винаги предлага такъв. Просто трябва човек да се озърне, да се позамисли и да го потърси. Ако не се оставяме на проблема, той бяга. Отчаянието не води доникъде. Отчаянието ни води до дъното. И няма смисъл да копаеш по-надолу. По-добре е да се опитаме да се отблъснем от дъното и да поемем малко по-нависоко. Да видим там какво става", казва още Асен Асенов.