През 1936 година пловдивска фирма успява да реализира впечатляваща доставка на 10 тона консервирани аспержи за един от елитните хотели в Лондон, което се превръща в един от ранните знаци за пробив на българската консервна индустрия на международните пазари. Този успех не е случаен, а резултат от вече утвърждаваща се традиция в преработката на плодове и зеленчуци у нас, започнала още в края на XIX век и дала основите на един от най-устойчивите индустриални сектори в българската икономика.

Началото на консервната промишленост в България се свързва с предприемача Пантелей Генов, който след обучение във Франция и Белгия се завръща в страната с амбицията да приложи натрупания в Европа опит. Във Варна той създава първото предприятие за консервирани храни, като именно 3 април 1899 година остава символична дата, свързана с предоставяне на общински терен за изграждане на фабриката. По-късно този ден е приет за професионален празник на консервната промишленост в България

Първите стъпки на индустрията обаче са трудни. Пазарът посреща новия продукт със скептицизъм, а липсата на установени вериги за снабдяване със суровини допълнително усложнява развитието. Панталей Генов премества дейността си в Пловдив, където осигуряването на плодове и зеленчуци било далеч по-лесно

Успехът обаче, въпреки това дошъл много трудно, защото пазарът продължил да бъде скептичен към това ново производство. Неслучайно фабриката на Пантелей Генов си остава почти единственото по-сериозно консервно предприятие до войните в началото на ХХ век.

Висококачествените зеленчукови и плодови консерви с търговската марка “Хубавата градинарка" се налагат не само на българския, но и на чуждестранния пазар - доставени са 10 тона български аспержи за лондонския ресторант "Риц“ през 1936 г. Също така се изнася много бамя за Франция и доматено пюре за Швеция. Всички те са произвдени от първата в България вакуумна инсталация.

В своята 48-годишна дейност фабриката е получила Почетен диплом от Министерството на индустрията през 1905г., златни медали от международните изложения в Лиеж-1905г. и Лондон /1907г./, от Горнооряховския панаир /1925г./, от Промишлената изложба във Варна- /1933г./, от Международния мострен панаир – Пловдив през 1934г. Удостоена е за придворен доставчик през 1926г

След Първата световна война българската консервна продукция започва да намира своето място и извън страната. Появяват се първите значими експортни успехи, сред които доставки на зеленчукови специалитети за Франция, за престижни лондонски ресторанти и за пазари в Северна Европа. Постепенно индустрията започва да се възприема не само като местно производство, а като сектор с реален експортен потенциал.

В навечерието на Втората световна война вече съществуват десетки предприятия, а производството достига нива, които позволяват както вътрешно снабдяване, така и ограничен износ.

След 1945 година секторът навлиза в период на силна индустриализация. Благодарение на осигурените суровини, централизираното планиране и стабилните пазари в рамките на тогавашните икономически структури, България достига значителни производствени обеми. През 80-те години на XX век годишното производство на консерви достига стотици хиляди тонове, а страната се превръща в един от значимите износители в региона. Съществена роля в този период има и развитието на специализираното образование в областта на хранително-вкусовата промишленост, съсредоточено основно в Пловдив, което осигурява подготвени кадри за индустрията.

След политическите и икономическите промени през 1989 година консервната промишленост, подобно на много други отрасли, преминава през тежък период на трансформация. Лошо структурирана приватизация, загуба на традиционни пазари и недостиг на суровини водят до закриване на редица предприятия в страната. Индустрията се свива значително и за кратко време губи голяма част от производствения си капацитет.

Въпреки това част от предприятията успяват да се адаптират към новите условия и постепенно започват да се ориентират към изискванията на западноевропейските, американските и азиатските пазари.