Рангел Бизюрев ще лежи окончателно 17 години в затвора за умишленото убийство на Димитър Малинов от Цалапица. Това реши тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), оставяйки в сила решението на Апелативен съд – Пловдив. Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на последващо обжалване, съобщава Plovdiv24.bg. 

Окончателното решение на ВКС

С Решение № 249/29.05.2026 г. по наказателно дело № 127/2026 г. върховните съдии потвърдиха изцяло въззивното решение от 19.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 295/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. С това решение наказанието на Бизюрев бе увеличено от първоначалните 15 години (наложени от Окръжния съд) на 17 години "лишаване от свобода". 

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни.

Върховните съдии не споделят отправеното от един от частните обвинители възражение незаконен състав на първоинстанционния съд поради негова предубеденост и пристрастност.

Неоснователно е оплакването на подсъдимия за липса на мотиви на въззивното решение. Непредубеденият прочит разкрива вътрешносъдийското убеждение по съставомерните факти и доказателствените разсъждения за формулирането на съдебната теза. В рамките на извършените от апелативния съд личен преглед, анализ и оценка на информацията, съдържаща се в наличния доказателствен материал, отговор са получили и поддържаните съществени възражения на защитата както срещу фактическата правилност на присъдата, така и срещу съображенията на първата инстанция по приложимия материален закон.

Според касационния състав са неоснователни и доводите, концентрирани върху кредитираните от предходните инстанции показания на свидетелите Борислав Д. и Валентин Д. След образуване на досъдебното производство, въз основа на което е изготвен и внесен обвинителният акт, с постановление на прокурор са отделени материали с оглед на събрани данни за извършено друго престъпление. В рамките на образуваното досъдебно производство по така отделените материали свидетелите Д. са били привлечени като обвиняеми за "лично укривателство".

Свидетелският статус на Борислав Д., а и на Валентин Д., коректно е преценяван през възможния фактор за деформиране на техните показания, породен от факта, че макар и в друго производство, те са били обвинени в извършване на вторичното престъпление по чл. 294 от НК. Върховните съдии поясняват също, че след като свидетелските показания, депозирани на досъдебното производство, са приобщени процесуално изрядно, съдът има суверенното право да им гласува доверие, след като ги подложи на смислен, критичен анализ и оценка.

Лишено от основание е и възражението, че процесът на формиране на вътрешното убеждение на втората инстанция е протекъл при необосновано игнориране на обясненията на подсъдимия Бизюрев. Апелативният съд, позовавайки се на добре познатата характеристика на обясненията на подсъдимия като средство на защита и на доказателствено средство, е анализирал тяхното съдържание и е дал подробни разяснения в коя част съобщеното от Бизюрев е в съзвучие с останалите доказателствени материали и защо обективността на себезащитните негови твърдения е компрометирана.

Според върховните съдии редакцията на обжалвания съдебен акт не подкрепя упрека, че версията за квалифициране на деянието по чл. 124 от НК не е получила дължимото се обсъждане. В отговор на повдигнатите от защитата въпроси съдът последователно е отразил възприето в съдебната практика становище за разликата между престъпните състави по чл. 115 от НК и чл. 124 от НК, състояща се в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат, за установяването на което се изследва обективната страна на неговото поведение. Разисквал е и утвърдения в тази практика фактически оценъчен критерий, разграничаващ причиняването на смърт по непредпазливост по чл. 124 от НК от умишленото убийство.

Мотивирано съдилищата от предходните инстанции са отхвърлили искането деянието на подсъдимия да бъде правно квалифицирано по чл. 124 от НК, тъй като преценката на доказателствата, определящи формата на вината, обосновават извод за евентуален умисъл, а не непредпазливост,
пише в решението на касационната инстанция.

Проверявайки постигнатото ниво на справедливост с отмереното от първата инстанция наказание "лишаване от свобода", апелативният съд е преценил, че относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства доминира над смекчаващите. Това е дало основание на този съд да коригира наказанието на подсъдимия, увеличавайки го до размера на 17 години. Съдебният състав на ВКС приема, че наказанието, определено с въззивното решение, съответства на индивидуалните особености на извършеното от подсъдимия престъпление, както и на личността му.