Манол Пейков, издател, преводач и бивш политик, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"Следващият ни гост помага на болници, училища, детски градини и фронтови подразделения в Украйна. Ще си позволя да го цитирам: "Зимата е в разгара си, режимът на тока в цяла Украйна е свиреп, а бомбардировките не спират“. Казвам добро утро на Манол Пейков – издател, преводач и бивш политик. Г-н Пейков, разкажете ни как се зароди идеята за благотворителната ви акция за Украйна? Честно казано нещата си вървят от самото начало на войната, просто към края на ноември минаха на друго ниво. И това се случи абсолютно неподозирано от мен, въпреки че от март до ноември бяхме събрали общо над 270 000 лева, което е една много сериозна сума за все пак един "Фейсбук“ профил, през който работя.
Всичко се случва през социалните мрежи, нали така? Да, всичко се случва през социалните мрежи без никакви реклами, всичко е в абсолютно реално време. Имахме акции за лекарства, за турникети, за обувки, за дрехи, които течаха от месец март, още от самото начало на войната. Просто в началото на войната се превърнах в своеобразна миниинституция, понеже започнах да превеждам много текстове абсолютно спонтанно от различни медии. Българските медии сякаш по това време бяха в ступор, просто не можеха да реагират на случващото се и хората имаха нужда от информация какво се случва, защо точно Украйна, каква е историята на Украйна, защо Путин твърди, че няма такава държава, има наистина и т.н.
И малко след това започнах да събирам доста предпазливо средства. Свързах се с Наталия Елис в Пловдив, която от 7 или 8 години вече живее в Пловдив, има сериозен бизнес тук, и тя започна спонтанно да изпраща тирове с помощи за Украйна, а пък аз бях нещо като рупор в границите на България, където тя няма толкова контакти, тя пък от своя страна има много сериозни контакти в самата Украйна, понеже тя е украинка женена за българин от украински произход. И всъщност това вървеше месеци наред.
Но през ноември се случи нещо почти магическо бих го нарекъл. На 26 ноември реших да пусна късно вечерта една подкана да започнем да събираме пари за генератори. Поводът беше приятел режисьор, който ме помоли да му съдействам да намери генератор за негови приятели в град Ровно, който е близо до Лвов, също театъра там. Те си имаха пари хората, бяха събрали средства от зрители и от самата трупа на театъра, но просто не можеха да намерят генератори. И мен ми хрумна, че трябва да се направи нещо по въпроса, защото следейки ситуацията в Украйна, разбираш, че с атаките на Русия върху инфраструктурата, електропреносната мрежа, нещата се затягат сериозно.
И пуснах апел и след това почнаха да се натрупват много сериозни средства. За една седмица на практика събрахме почти половин милион, след което смятах да спра кампанията, за да купим необходимите генератори, за да можем да отреагираме, да ги изпратим и т.н., понеже аз работя без екип – ние сме 3-4 души приятелски кръг и всеки отделя от личното си време. Но хората спонтанно искаха кампанията да продължи и затова оставих кампанията текуща. До момента сме събрали от 26 ноември до днес, това са няма и 50 дни, сме събрали 1.2 милиона лева.
Да, и колко генератора? Като бройка генераторите са 328 купени и още 40 дарени, т.е. общата бройка е 368. На няколко пъти поспирахме, защото пазарът се изпразни, и после почна да се пълни с доста бих казал ментета генератори, които са малко по-ниско качество и са доста опасни, защото има генератори с некачествени двигатели, които могат да се развалят веднага. Т.е. ние трябваше да сме предпазливи в избора на качествени агрегати на справедливи цени и т.н. Но в крайна сметка смея да кажа, че доста добре се справяме. Над 150 различни запитвания до момента сме отговорили, те пристигат, това са напълно официални запитвания на официални бланки на обществени организации.
По изключение помагаме на приятели, които искат да изпратят до конкретен човек или семейство дарен от тях генератор, но реално за частни лица не са повече от десетина генератора, останалите са за обществени организации, за фондации, за съвсем конкретни детски градини, амбулатории, училище и разбира се на фронтовата линия части, които имат нужда от ток. Има големи български бесарабски села, където нямат вода, а помпи за вода, всички са на ток и реално когато спре токът те нямат и вода. Ситуацията навсякъде е различна.
Получавате ли обратна връзка, г-н Пейков, досега? Разбира се. Буквално за всеки пристигнал генератор ние поучаваме благодарности, получаваме снимки, получаваме видеа, получаваме истории. И аз разказвам тези истории, които пък допълнително подхранват хората с гориво. Защото хората имат нужда да виждат къде отиват техните дарения, имат нужда да виждат, че помагат на реални хора, а не правят нещо абстрактно. Така сме устроени хората и всъщност това е причината, според мен, основната те да продължават да дават тези пари, както и стремежът ми да бъда напълно прозрачен за всяка дарена стотинка и да публикувам, естествено със скрити лични данни, да публикувам фактурите, да публикувам имената на хората, които даряват само с инициали, със съответната сума и т.н.
За вас Украйна се е превърнала в лична кауза? Как можем да се заразим с това добро? Какво ще посъветвате хората? Това е най-естествена човешка потребност – потребността от съпричастност. Така че не мисля, че хората имат нужда от съвет, хората го правят съвсем естествено и го правят от дъното на душата си. Има всякакви хора – от съвсем млади хора до онзи 88-годишен старец, който беше отишъл чак до Кюстендил с автобус, за да вземе мъничкото генераторче, което там е държал на склад, и го беше помъкнал до своя хол в София, и след това ми звънна и ме помоли да ми го даде.
Доброто съществува. Така че да ви кажа честно това, което медиите твърдят за българина, че виждате ли българите не сме съпричастни, че България е путинофилска, тук се очертава една доста по-различна картина. Това са над 5 000 души, които са дарили при мен до момента. И това са хора, които не просто говорят, те слагат парите си там, където са думите им. Т.е. те откъсват някой път и от новогодишните подаръци на децата си, за да подкрепят едни страдащи хора. И това е истинска състрадателност, това са истинските хора между нас казано.