От системен тормоз от страна на учителка в пловдивската ЦДГ "Светла" спрямо детето й се оплака читателка на Plovdiv24.bg. Публикуваме с малки съкращения жалбата й до директорката на детското заведение, която е отправена и до РИО Пловдив. Името на въпросната госпожа умишлено не е посочено, защото вече тече проверка по случая.
Свързахме се с директорката, която потвърди, че има такава жалба и че тя е от 4 февруари. От думите й стана ясно, че в момента тече законовата процедура за подобни случаи и че жалбата вече се разглежда.
Според нея най-вероятно предстои и проверка от Инспектората, макар засега такава да не е започната. Резултатите ще станат ясни до седмица.
Жалбата (с незначителни съкращения):

Госпожо Директор, синът ми посещава поверената ви детска градина, като до този момент не съм имала поводи за съмнение за лошо отношение към него, докато на 24.01.2015 г. не започна да ми споделя смущаващи за мен факти. Тук ще отворя една скоба, за да вмъкна, че от октомври - ноември започна да ми се оплаква от болки в корема, след като е хапнал 2-3 залъка, на което първоначално не обърнах внимание, докато оплакванията не му зачестиха.
Заведох го на лекар и му диагностицираха гастрит, което ми беше много странно, при положение, че обръщам голямо внимание на това с какво се храни.
Другото, което започнах да наблюдавам пак към края на ноември е, че си чоплеше ноктите до месото,а в средата на декември вече си правеше ранички на месото отстрани на палеца. 17 декември му беше последния ден в детската градина за 2014 г., защото се разболя, а в последствие заради Коледните и Новогодишни празници. 
В началото на януари отново се разболя, което наложи да отсъства до 15 януари от детската градина, през което време беше спрял да си чопли ноктите, те му бяха израснали, а раничките на палците му бяха заздравели. Оплакването от болки в корема бяха спрели, което отдавах на лекарствата и диетата, които му бяха предписани от лекаря. Тук затварям скобата.  
На 15.01.2015 г.  тръгна с голямо желание на детска градина, защото му липсвали приятелите, но заради лекарствата, които трябваше да взима след хранене, го взимах една седмица на обяд.  
На 22.01.2015 г. го оставих за първи път да спи отново в детската градина, при което вечерта забелязах, че отново си е изчоплил ноктите до дъно. Попитах го кога ги е чоплил, отговори, че по време на сън, на въпросът ми "Защо", ми отговори: "Защото ми беше много притеснено".
Бях забравила да му сложа пижама и затова го бяха сложили да спи с една блузка с 4 копчета отпред - две бяха изядени, третото беше наръфано. Същата вечер за първи път, откакто го лекувах за гастрит, ми се оплака от болки в корема, а вечерта се напишка по време на сън 2 пъти, като напишкването продължи горе-долу 1 седмица и отшумя когато спрях да го оставям да спи в градината.  
Междувременно на въпросния ден /24.01.2015 г./ ми сподели, много разочарован, че докато е бил болен много са му липсвали приятелчетата и си мислел, че и те са тъгували и са се притеснявали за него, но се оказало, че не е така. На въпроса ми как е разбрал това, той ми отговори, че госпожата му го е казала.
Казала му, че докато го е нямало, не им е липсвал въобще, прекарвали са си чудесно и им е било много весело без него.  
Аз го успокоих, че не е разбрал нещо правилно, защото другата госпожа е споделила с мен, че много им е липсвал и са го чакали с нетърпение. В понеделник /26.01.2015 г./, след като се прибра от детската градина, ми се оплака, че госпожата му е казала, че е отвратителен. На въпроса ми "Защо?", отговорът беше : "Защото не спах" и започна да проявява силно нежелание да спи в градината. 
На следващата сутрин поговорих с въпросната госпожа, като й казах какво ми е споделил, тя отрече. От този ден започнах отново да го взимам на обяд, защото виждах, че престоят по време следобедния сън в смените на въпросната госпожа го разстройва много. Вечерта започнах да го разпитвам защо не иска да спи в детската градина и тогава най-неочаквано за мен, той ми каза, че госпожата го биела.  
Попитах го: "Веднъж ли?" Той: "Не, много пъти!", аз: "Кога те би за последно", той : "В понеделник" като ударите са били два - един по ръцете и един по главата. 
Попитах го защо го е ударила, а той ми каза: "Защото не слушах". Попитах го защо не ми е казал до сега, но не ми отговори, а ми каза: " Хайде, мамо, да говорим за нещо друго", при което беше доста разстроен.  
Последва повторен разговор с госпожата, която отново отрече. При разговора ни, тя ми се оплака, че никое от децата не я слушало, не я уважавали, казвали й, че е тъпа и обвини нас, родителите, че насаждаме омраза в децата против нея, помоли ме да й дам втори шанс, което затвърди увереността ми в истинността на разказа на детето ми.  
Не мога да говоря за другите родители, но аз съм дете на учителка и винаги съм възпитавана в уважение към тази професия, като в същото съм опитвала да възпитам и в детето си, а в момента се обвинявам, че може би съм прекалила в тази насока и постоянното ми повтаряне да слуша учителките, да не спори с тях и че те са правите, са насадили грешна представа в ума му и поради тази причина той е премълчавал толкова време какво се е случвало с него.  
В четвъртък /29.01.2015 г./ последва среща с психолог, който след обстоен разговор с детето ми, потвърди разказа му, за което има изготвено становище, копие от което прилагам към тази жалба. Нейният съвет беше и да не го допускам да посещава групата, докато тази госпожа е там. Последвах съвета й.