ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
Какво означават имената на пловдивските тепета?
Автор: Цвети Тончева 08:35 / 25.03.2024Коментари (0)17475
©
Исторически автентичните названия на пловдивските тепета, които са наистина засвидетелствани от миналото като най-стари, са турските. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев.

"Има един пловдивски жител от средата на XIX век, той е грък - Георгиус Цукалас, който е протагонист, както го нарича Андреас Либератос - автор на едно много ценно изследване за Пловдив, което излезе преди няколко години. Либератос, въпреки, че е грък, седи на една много балансирана позиция и няма нищо общо с класическия сблъсък между гръцката и българската национални школи. Защото всяка една от тях има за основна цел да докаже съответно българския или гръцкия характер на града.

Та Цукалас дава едни имена на хълмовете, в едно негово съчинение, отпечатано във Виена. Всъщност наистина Цукалас е авторът, който дава гръцки наименования, като се опитва да архаизира. Но исторически, засвидетелстваните най-стари наименования наистина са турските. Преди това хълмовете може би са имали някакви имена, но никой не може да каже със сигурност", поясни Видин Сукарев.

По думите му, за някои от тепетата е по-сигурно как се наричат и какво означават, за други има различни тълкувания.

"Трихълмието е историческото ядро. Неговата южна и източна част е “Джамбаз тепе". По принцип думата джамбаз в съвременния българския език най-вече, означава човек, който се занимава с търговия. Първото й значение е въжеиграч. Вероятно това е свързано с различни пътешественици, долу в подстъпите на хълма, където е сега пазарът, някъде приблизително в този район на равното. Там са се организирали различни сборища, панаири, имало е и акробатични игри. Така че вероятно от там идва наименованието му. За “Таксим тепе" - "таксим" е арабска дума, която означава водопровод.

Очевидно, когато османците завладяват града, все още са личели някакви разклонения на стария римски водопровод, които са достигали до там. Тоест “таксим" е водопроводното съоръжение. “Небет тепе" има два варианта или "льопад", което от арабски означава наблюдаване, охранителен, наблюдателен пункт. Но както знаем има и "небет шекер", тоест, нещо сладко. Твърди се, че това тепе се е огласяло от песните на ангелите покрай мюсюлманския Байрям. Тоест, тук имаме известен разнобой, по-вероятно е първото, разбира се. “Сахат тепе" е ясно.

Всъщност "сахат" е пак арабска дума, дошла в нашия език през турския и означава "часовник" или "час". По името на часовниковата кула. Сахат тепе си има и българско, сравнително популярно име  "Данов хълм". Но при всички положения, турските имена са все още по-популярни, в случаите когато се употребяват. Това е моето лично наблюдение, пък аз мога да кажа, че и изследователски се занимавам с тези въпроси", посочи историкът.

Той продължи със значението на наименованията на хълмовете.

"Бунарджик" означава "изворче". Това е една стара турска дума, която вече в съвременния турски език, поне в речниците, я няма, но в някои диалекти може да се срещне. Но дори и в българския думата "бунар" означава "кладенец". Но има и по-старо значение, което означава "извор", джик това е наставка за умалителност и означава съответно "изворче".

Поради тази причина, хълмът, защото знаем имало е извор там, който е каптиран в северната му част, и мисля, че и до ден днешен се използва за някакви водоснабдителни цели. Иначе неговото име си е “Хълм на освободителите", като те през годините са променяни в някои случаи. В един период се е казвал Александър Втори, по времето пък Сталин се е казвал "Сталин хълм", там към рая на 40-те, началото на 50-те години. Има опити за даването на имена по трихълмието, но те са още по-неуспешни.

И съответно “Джандем тепе" или “Младежкия хълм". "Джандем" по принцип означава "ад, пъкъл". Вероятно във връзка с това, че този хълм е най-голям, той е бил през повечето време извън чертите на града. Принципно историческите данни са, че хълмовете са били голи, незалесени, може би като е и по-голям, като се нагрее от слънцето, наистина не е било хубаво там човек да се намира през лятото. В много по-късни времена, хълмовете са били залесени вече, основно след Освобождението, въпреки, че може би в римско време пак е имало някакви благоустройствени дейности по част от тях", каза още Сукарев.

Според Никола Алваджиев има и друга версия за името на това тепе, посочи историкът. "Чик дем тепе", тепето с минзухарите, но това е малко възможно. Народната етимология съществува навсякъде, където хората се опитват да си обяснят различни наименования, особено пък, когато идват от други езици и особено когато тези езици вече не са добре познати.

"И остава да споменем “Марково тепе", това е една ирония. Всъщност това е единственото тепе исторически засвидетелствано и съществувало до преди 80-90 години, в което все пак има някакъв елемент на българско наименование. Защото легендата гласи, че тепето е свързано с Крали Марко, а пък Крали Марко е една бележита персона от българския юначен епос, изобщо от балканския. Който пък е историческа личност, но е свързан с борбата и с времето около османското завоевание.

Тоест, може би наистина това име е старо, по-старо, може би е от преди или около завоеванието, само можем да гадаем, естествено. Но така или иначе, факт е, че няма го вече този хълм. Също и за "Марково коляно" съм чувал и срещал, че е наричано, но само можем да го виждаме по стари снимки и да говорим и да въздишаме", обясни Видин Сукарев.

За наименованието на изчезналото тепе "Лаут", думата означава някакъв музикален струнен инструмент или тамбура. Може би самото тепе е имало подобна форма. И това не можем да кажем със сигурност, но наистина Лаута е една много голяма местност, която освен сегашния парк е обхващала и района на днешния Аграрен университет и надолу към днешния квартал “Съдийски", както и от другата страна пък днешния квартал “Каменица № 2", разказа още историкът.


Още по темата: общо новини по темата: 88
21.04.2024 »
16.04.2024 »
13.04.2024 »
09.04.2024 »
02.04.2024 »
31.03.2024 »
предишна страница [ 1/15 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Парламентарни избори 2024
Купа на България, сезон 2023/2024
Дублиращ отбор на ПФК Локомотив
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: