Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ивомир Игнатов-Кени - актьор, режисьор и директор на театър “Хенд". Поводът да го потърсим е 10-годишният юбилей на Театрална школа "Червени Носове“.
Г-н Игнатон, Вие сте актьор и директор на театър “Хенд". Разкажете ни как възникна идеята за създаването на театъра?О, историята е много, много стара. Някъде началото на 90-те, нека да кажем 1990-1991 година, тогава се роди, тогава мечтата започна да става по-реална. Всичко започна във Франция с една малка детска пиеса и с двама мои приятели. След това, години по-късно, 2010-та – това са 20 години по-късно, успях да намеря помещение, в което всъщност създавахме и третият вариант на Театър "Hand". Така че, на 28 януари 2010 започна Театър "Hand". Беше създаден с помощта на Мариана Ангелова, Добрин Добрев-Додо, Петър Стоянов, Мария Димитрова и още много хора, не искам всичките да ги изброявам, но не съм ги забравил. Така, и 2013-та всъщност школата реално започна да съществува. Има вече хора от школата, които са във висше учебни заведения по света, не само България – в Англия, в Америка. И така с две думи.
Всъщност, нашите слушатели, те не са запознати, или са малко бегло запознати с работата на Театър "Hand". Какъв точно е стилът на произведенията, на пиесите, които се правят там?Ами това си един социално критичен, казано с дума сатиричен театър. Работим сатира в най-стария й вид, съвременното название на тази сатира е театрална клоунада, като референция могат да дам "Монти Пайтън“, на Теди Москов в подобен стил, не съвсем същият, но подобни стил, с такъв язвителен, остър хумор. Иначе е преувеличено като актьорско изпълнение, леко преувеличено, с мярка. И това е сатира, казано с една дума.
Ние се свързваме с вас дни преди официалната отбелязване на 10-годишния юбилей на театрална школа "Червени носове“, която е към театъра. Какво още ще ни разкажете за нея?Школата, както вече казах, първите й опити бяха през 2010 година, но реално тя съществува от 2013 година. А името й, "Red Nose“, е създадено преди 5 години, всъщност на средата на тоя период. В нея се учат деца, в началото бяха от 8-годишни, но преди пет години всъщностконцентрирахме работата си върху възраст от 12 до 18 години. Учим ги на клоунада, на актьорско майсторство, правим всички необходимо, повече от необходими упражнения за правоговор и без да се превръщат в професионалисти, има пеене, ритмика, понякога и куклен театър, клоунада най-вече – това е най-близкият начин и това, в което аз съм силен, и драматичен театър.
А колко пъти през седмицата се провежда тя и едно представление успели ли сте вече да направите или нещо близо?Ами годишно се правят по едно представление, не повече. Репетиции, не че репетиционен период е толкова дълъг, ами успоредно с репетициите вървят и упражнения по комбинативност и както вече споменах по актьорското всички необходими за възпитанието на един актьор дисциплини. Това включва /…/, както казах комбинативност, без математика само, шегувам се, и математика има – смятаме. Да, стимулираме комбинативността, чувството за хумор, фантазия.
Децата след това продължават ли в актьорската професия, или?Не всички. Някои от тях се занимават със съвсем различни неща в живота си, но съм сигурен, че тази фантазия и тази комбинативност, която стимулираме, е променила живота им към хубаво. Има десетина човека, които вече са по ВУЗ-ове с актьорски дисциплини, с актьорско майсторство, режисура, куклен театър. Това е свързано с школата, вече обясних. Какъв друго мога да ви кажа? Школата се събира два пъти седмично по два часа, от 19.00 до 21.00 вечерта във вторник и четвъртък, всеки вторник и четвъртък, с изключение на празниците разбира се. Понякога в школата влиза и по-зрял човек, има ли сме 30-40-годишни хора. Всички са абсолютно доволни, ако някой школата, от това е по други причини – защото се мести в друг град или пък работата, или семейство вземат приоритет в даден момент. В смисъл никой не е разочарован.
Повечето хора, които са влезнали в школата, са изкарали курса до край, казвам до започване на висшето си образование. Шантави сме, правим по едно представление годишно. Досега сме прави "Вещиците от килера“, “Крал Юбю", "Трите прасенца“ – това детската неща, “Крал Юбю" е по-сериозна драматургия, "Червената шапка“ – това не е "Червената шапчица“, а е за възрастни "Червената шапка“, "Началото“, казах ли "Криворазбраната цивилизация“?
Театърът всъщност ще отбележи празника, 10-годишния юбилей на школата с “Крал Юбю".“Крал Юбю", да. Представлението започва на 22-ри от 19.30 часа. Ще видите последния вариант, последния състав на това представление, това представление е вдигано два пъти на крака с различни състави, това е третият, специално създадено за, събран е специално за празника. Той ще се играе един път само, Дай боже, и втори път, защо пък не. С него искаме да /../ години, че сме силни, че сме ярки, че сме много добри.
А какъв е сюжетът на “Крал Юбю", с няколко думи?Не сюжета, а темата е за властта, за разболяването от властта, за самозабравянето на един властник, а сюжета е много близък до една шекспирова пиеса. Всъщност, авторът е взел една шекспирова пиеса и я преработва за апартаментен театър. Авторът е Алфред Жари, а пък пиесата е "Мак“ кой? Знаете ли кой?
"Макбет“ най-вероятно."Макбет“, да. "Макбет“ преработена и събрана в няколко страници. Ние още повече я събрахме с помощта на Добрин Добрев-Додо, още повече е намален сюжетът и 1/3 е направена от пиесата, но има завършен вид. Сюжетът е една жена навива мъжът си да убие краля и да заеме неговото място, той го прави, качва се на трона, започва да унищожава последователно
всяка една част от обществото, т.е. тотално окупира властта и с това приключва и самата държава. Това е.
Смятам, че зрителите на представлението ще са много доволни, а нашите читатели също.Ами то е безумно, смешно и в същото време много сериозна тема, сериозни неща казва. Много е интересно на тая тема деца да размахват пръст на възрастни. И това е хубавото, че те го вършат с много енергия, с много желание, абсолютно разбират какво работят, какво правят. И е интересно, че едни деца от 12 до 18 години всъщност правят такова представление, което е изцяло за възрастни, много чисто, много лаконично, и си постигат целта – зрителите излизат от това представление шамаросани, изненадани от това, че не е просто една детска школа с коронки на главата, които говорят в рими и пеят песнички, ами се работи съвсем сериозен материал, изненадващо добре завършен. Излизат много впечатлени от залата.
В процеса на работа децата питат ли ви нещо по-различно относно темите, които засяга?Ами всички тези неща, за да се случат правилно на сцената, те са обяснявани многократно и много надълбоко за всичките теми, всички подробности, защо се прави това, какво точно се казва на публиката, как се обръщат нещата, какви противоречия се търсят и т.н. Така, че те са много наясно какво правят.
Това е страхотно, което ни казвате. Няколко пъти споменахте думата "комбинативност“. Нашите читатели не знам дали знаят, но вие сте били да клоун няколко години на главната улица в Пловдив.Да, няколко години.
Това си е много време. Какво ви носи улицата, така да се каже?Улицата е идеалното място за импровизация понеже условията постоянно се променят и винаги срещаш различни хора. Така че уличната клоунада е правилното училище за импровизация. Тя много внимателно се работи, винаги има някой, чиято линия ще се надхвърли и някой сърдит, но 99.8%, всъщност от 1000 души 998 са доволни и двама недоволни. Тия двамата се разболяха миналата година, така че ги нямаше на улицата и аз играех за останалите.
Този опит успявате ли да го предадете на децата? Те може би не знаят за вашата дълга кариера?Ами аз не съм работил само това на улицата. Отговорно казвам, че това е, което ме е направило импровизатор, и това, което всъщност ме е научило на действия, на темпо, на лаконичност. И така. А пък те знаят, да, всички знаят какво съм работил през живота си и какво съм правил. Аз съм кукловод по образование и това е много интересна комбинация – клоунада и куклен театър, печеливша, понеже си приличат в хумора двете неща и във фантазията, в начина на фантазиране на нещата.
И печелившо е само за тези, които могат да се учат от вас.Печелившо е, да, като професионалисти, печелившо е за публиката, понеже виждат нещо различно и разбираемо. Това са двата приоритета.