Професор д-р Янко Димитров, декан на факултет "Растителна защита и агроекология" в Аграрния университет, кандидат-ректор за мандата 2016-2020 година:

В своята визия за управление на Аграрния университет през следващите 4 години, аз акцентирам върху мениджмънта на най-големия български вуз, който обучава кадри за селското стопанство. 

Според мен най-неотложно в работата на ректора през този мандат е да открие възможности пред научните работници за по-добри приходи от своята професия. В момента най-голямата част от научните работници и преподаватели при нас получават основни заплати между 600 и 1200 лева. 

Целта ми е за 4 години тези доходи да нараснат от1000 до 2000 лева. Вярвам, че по този начин екипът на вуза ще е по-мотивиран да създава добре обучени агрономи, готови веднага да навлязат в практиката и в последна сметка да влияе върху качеството на българската аграрна продукция. 

Допускам, че и другите кандидат-ректори ще помислят в тази насока. Въпросът е как да се постигне. Два са начините. Да се оптимизират разходите и да се увеличат приходите. Мисля, че ректорът на Аграрния университет трябва да използва и двата. 

Моето виждане е, че точно хората, работещи в Аграрния университет могат да бъдат източникът на по-високите приходи за университета, ако имат свободата и мотивацията да се включат в учебния и научния процес със свои идеи. 

В момента централизираното управление на разходите в Аграрния университет не дава това, което се стремим да постигнем. По-ефективният начин е ректорът да децентрализира средствата в катедрите. И да даде възможност на колективите им да оперират с приходите от дейността си. Това е добрият начин да се оптимизират разходите. 

Мисля, че в нашия университет сериозно е подценена възможността ние сами да увеличаваме приходите от дейността ни. И това задължително трябва да се промени. Когато катедрите могат да оперират с делегираните им средства, те ще се замислят и върху това как да увеличат приходите си. 

Могат да привлекат отвън експерти и научни работници по определени свои проекти и да получат приходи от реализацията на проектите. Има и други начини. Но сега за това няма нито интерес, нито пари. 

Аграрният университет има своя експериментална база от 1645 декара, има своя селскостопанска техника и сгради. За мен е странно, че тази база носи годишно по половин милион лева разходи, а не генерира приходи. 

На практика земята на университета "подяжда" средствата за обучението на студенти. Досегашната логика на ръководството е, че ние само онагледяваме учебния процес с тази експериментална база. Добре, но какво ни пречи да печелим от нея? 1645 декара е доста земя и аз ще се заема да я направя рентабилна.

Това е и начин да научим студентите, че може да се печели от селско стопанство. Това е начин когато търсим сътрудничество с фирми да показваме рентабилност. 

В следващия мандат ректорът на Аграрния университет трябва да привлече в настоятелството най-добрите български агробизнесмени. Сега ние търсим бизнеса най-вече за едно - да ни спонсорира. Но не чуваме думата му като коректив на нашата работа като преподаватели и учени. 

Готвим кадри за агробизнеса, правим научни проекти за приложение в българската аграрна индустрия. Следователно трябва да питаме тези, които потребяват нашия продукт как да го направим по-съвършен.

Искам добрите български агропрактики да бъдат постоянно дискутирани и да бъдат цел на обучението на студентите. А българските агробизнесмени да станат съучастник в обучението на студентите.