Темата за домашното насилие не е в дневния ред на политическото и професионалното ръководство на МВР. Въпреки това съществува и то не само зад заключените врати на домовете, а вече и на публични места. За такъв случай разказва пловдивският адвокат Тодор Кръстев.

Юристът е станал пряк свидетел на малтретиране на жена на обществено място, но не е успял да се намеси и да го предотврати или да запише номера на колата, с която си тръгнал насилникът. Десетки други очевидци са видели случилото, но не са направили дори бегъл опит да спрат малтретирането. Единственият вариант е прокуратурата да се самосезира, да изиска записи от видеокамерите в района на инцидента и да предприеме по-нататъшни действия.

Впрочем ето какво разказва самият Тодор Кръстев: 

Истината е, че много се чудех дали да напиша това. И основното е, че наистина съм стигнал до извода, че нашето общество е станало бездушно до крайност и подобни постове са безсмислени. Безразличието, апатията и личния егоизъм до такава степен са ни обладали, че морални апели и призиви, са често глас в пустиня. Но както и да е, като съм почнал да довърша.

Мястото на събитието - ритейл парк на бул. "Александър Стамболийски", бивш "Южен". Пълно с коли, едва намерих място да паркирам. Взех си от аптеката за каквото бях отишъл и, качвайки се в колата, видях мъж, сравнително млад и добре сложен физически, как буквално влачи жена за косите. От време навреме, когато се свличаше от безсилие, я вдигаше с шутове и юмруци. И така до колата им.

Отвратителна гледка, от която на човек може да му се заповръща. И всичко това пред десетки свидетели, поне половината мъже, които си обръщаха главите на другата страна, или се правеха, че гледат в телефоните си, сякаш чакат обаждането на живота си.

Сега сигурно някой ще каже, а ти защо не се намеси и сигурно ще бъде прав. Първата ми реакция беше да звънна на 112, но се сетих как преди немного време, опитвайки се да сигнализирам за обществен проблем, регулиран от съответната институция, операторката ми каза, че те се занимавали само с умиращи хора и не бива с подобни сигнали да им се губи времето.

Та прибрах телефона и реших да опитам да направя нещо по класическия метод, с ясното съзнание, че с оглед състоянието, в което се намирам, имам всички шансове да правя компания на малтретираната жена.

Добре все пак, че човекоподобният, който я налагаше, докато се тътрех към тях, успя да я набута в колата, и с мръсна газ потегли. Добре за мен, иначе си представям какво я очаква тази сравнително млада жена вкъщи или някъде по пътя. 

Та това е общо взето. Но за пореден път правя извод, че критичността на нашето общество към насилието, независимо от вида и формата му, е сведена почти до нула. Иначе сме много силни, когато трябва да се направим на герои, зад клавиатурата на компютъра или телефона. Тогава по-принципни, морални и смели от нас няма. Но стане ли ситуация в която трябва да се реагира на място и то веднага, гледаме с безразличие, а защо не ме напуска мисълта, че някои дори и с разбиране.