Иран обяви пълна забрана на износа на нефтохимически продукти след поредица израелски удари по ключова индустриална инфраструктура и американска военноморска блокада на Ормузкия проток. Решението може да окаже сериозно влияние върху световните пазари на суровини и да засили натиска върху и без това крехкото примирие в конфликта, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Израелските удари по Асалуе и Махшар

На 4 и 6 април израелски самолети нанесоха удари по нефтохимически съоръжения в специалната икономическа зона Махшар и в Асалуе - двата най-важни производствени хъба на Иран. Атаките са насочени към инфраструктурата, захранваща самите заводи - тръбопроводи и електрозахранване - което е принудило предприятията да преустановят работа. 

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху определи ударите като стратегически: "Унищожихме най-големия нефтохимически завод в Иран. Системно разрушаваме паричната машина на Революционната гвардия", заяви той.

Пълна забрана на износа до второ нареждане

Инструкцията за спиране на целия нефтохимически износ е издадена на 13 април от висш служител на Националната нефтохимическа компания, отговарящ за индустриите надолу по веригата. Всички фирми са наредени да преустановят незабавно износа и да върнат всички пратки, които все още не са напуснали иранска територия. 

Съветът за национална сигурност на Иран е издал специална резолюция за забраната, с цел контрол на цените и управление на складовите наличности, за да се гарантира снабдяването на вътрешните производители. Вътрешните цени на нефтохимическите продукти се задържат на нивата отпреди конфликта, въпреки покачващите се световни котировки.

13 милиарда долара износ изчезват от пазара

Иран изнася около 29 милиона тона нефтохимически продукти годишно на стойност около 13 милиарда долара - най-голямата статия в неговия неенергиен износ. Продуктите включват пластмаси, полимери и агрохимикали. Сред основните вносители са Турция, Китай, Индия и страни от Югоизточна Азия. 

Американската блокада на Ормузкия проток

На 13 април САЩ въведоха пълна военноморска блокада на иранските пристанища. Операцията включва над 10 000 американски военни, повече от дузина военни кораби и изтребители в Персийския залив и Арабско море. 

Преди войната през Ормузкия проток са преминавали около 20% от световната морска търговия с нефт и 20% от световната търговия с втечнен природен газ. Ограничаването на корабоплаването с над 90% е довело до скок на цените на петрола с 10–13% в ранната търговия, като анализаторите предупреждават, че Brent може да достигне 100 долара за барел. 

Блокадата се оценява на около 435 милиона долара дневни щети за иранската икономика. Повече от 90% от иранската морска търговия на стойност 109,7 милиарда долара годишно минава именно през Ормузкия проток. 

Преговорите в Исламабад се провалиха

На 8 април САЩ и Иран се договориха за двуседмично примирие, което предвиждаше отварянето на протока. Иран продължи да ограничава корабоплаването. На 11 и 12 април преговорите в Исламабад, проведени с пакистанско посредничество, приключиха без споразумение. След провала Тръмп обяви, че повече не го интересуват преговорите. 

Международният валутен фонд намали прогнозата си за световен растеж до 3,1% за 2026 г. и предупреди, че светът се движи към "неблагоприятен сценарий", при който цените на петрола може да се задържат около 100 долара за барел. 

Какво следва

Иранската забрана на нефтохимическия износ е пряка последица от военните удари и морската блокада, а не самостоятелна стъпка. Комбинацията от унищожена производствена инфраструктура и отрязани морски пътища поставя Техеран пред сериозна вътрешна индустриална криза. За нормализирането на корабоплаването е необходима увереност в траен мир - а засега такава няма.