След въвеждането на еврото през 2023 г., Хърватия се изправя пред предизвикателството да овладее внезапния скок на цените на стоки от първа необходимост. Властите в Загреб обаче са категорични – новата валута не е виновна за инфлацията, а основната причина е глобалната криза след руското нахлуване в Украйна и повишените енергийни разходи.
За да предпазят хората с по-ниски доходи, хърватските власти въвеждат списък със стоки с ограничени цени – мярка, която днес се смята за една от най-успешните социални политики в страната.
"Трябва да има граници за цените. Иначе всичко ще поскъпне прекалено – от шоколада до мандарините,“ казва продавачът Виктор от пазар в Загреб.
Първоначално списъкът съдържа само 9 продукта, но с времето се разширява до 70, като се обсъжда да станат 100. Включват се не само основни хранителни продукти, но и хигиенни стоки. Всички се обозначават в магазините с надпис "Ограничена цена“ на син фон.
Според проф. Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет, мярката е предимно социална, а не икономическа, но осигурява спокойствие за най-уязвимите:
"Хората с ниски доходи не се страхуват, че хлябът утре ще скочи двойно. Това е политическа, социална мярка, но не решава изцяло проблема с инфлацията.“
Не всички икономисти я одобряват – търговците компенсират ограниченията, като вдигат цените на други стоки. Въпреки това, Хърватската асоциация за защита на потребителите защитава подхода и настоява за по-ясно обозначение на лимитираните цени по магазините.
"Идеята е добра. Във Франция, например, голяма търговска верига сама ограничи цените на 100 продукта. Това помага на пенсионери и хора с ниски заплати,“ казва председателката на асоциацията Ана Кнежавич.
От Европейската комисия също оценяват хърватския модел като положителен пример.
"Мярката работи, защото гарантира, че основните стоки няма да поскъпват,“ обяснява Андрея Чорич, зам.-ръководител на представителството на ЕК в Загреб, предаде NOVA.
След приемането на еврото най-силно поскъпват евтините продукти, като кафето, което от 1,20 евро поскъпва до 1,50 евро и повече. Затова хърватските експерти съветват България да следи внимателно за такива "окръгляния“ на цените при преминаването към еврото.
Освен това, в първите дни на валутната смяна търговците отказвали да приемат едри банкноти, което създавало хаос и неудобство за хората.
Опитът на Хърватия показва, че еврото само по себе си не предизвиква инфлация, но изисква ясна държавна намеса и контрол, за да не се превърне смяната на валутата в шок за домакинствата.