Средната цена на пазара "ден напред“ (PZU) в Букурещ в понеделник достига 1 537 леи/MWh, показват данни на оператора на пазара. Това се равнява на приблизително 293 евро/MWh и представлява значително увеличение спрямо предходния ден, когато цената е била 224 евро/MWh – най-високото ниво в Европа за съответния ден.

Цените остават високи през всички часови интервали на денонощието, като рязко се увеличават вечер, когато производството на слънчева енергия намалява. В интервала 19:45–20:00 ч. е регистрирана най-високата стойност за деня – 5 321 леи/MWh, или около 1 015 евро/MWh. Това е най-високата цена както на 15-минутен, така и на часови интервал в историята на пазара, според данните, цитирани от Economica.net.

В периода на най-високо натоварване Румъния внася електроенергия чрез механизма за свързване на пазарите от двете съседни държави с физическа свързаност на мрежата.

От България вносът достига максималния капацитет на междусистемната връзка – около 1 500 MW, а от Унгария, допълнителни около 90 MW.

Анализът на механизма за пазарно обединение показва, че през почти всички часове на следващия ден румънската електроенергийна система е нетен вносител от България, а в по-голямата част от интервалите, с изключение на часовете на пик , изнася електроенергия към Унгария.

Средната цена за деня показва значителни разлики между регионалните пазари. В България тя е около 148 евро/MWh - приблизително два пъти по-ниска от румънската, докато в Унгария е близка до румънската и достига около 291 евро/MWh.

Според анализите, високите цени са резултат от комбинация от фактори, свързани както с метеорологичните условия, така и със структурни ограничения в производствения капацитет.

Румъния и региона преминават през период на екстремни горещини, които водят до повишено потребление на електроенергия поради интензивно използване на климатични системи. В същото време ефективността на фотоволтаичните централи намалява, а част от конвенционалните мощности се сблъскват с технически ограничения – включително повишена температура на охлаждащата вода за ядрените централи и други оперативни рискове.

Допълнително, ниските нива на речното течение на Дунав и слабият вятър ограничават производството от хидро- и вятърни централи.

Към външните фактори се добавят и вътрешни ограничения в генериращите мощности. Част от основните блокове в системата са спрени -както планово, така и аварийно.

Сред тях са един от реакторите на атомната електроцентрала в Черна вода (в планов ремонт), половината от газовата централа на OMV Petrom в Брази, както и няколко топлоелектрически мощности в Букурещ и околните райони, включително CET București Vest и два блока на CET Sud.

Допълнително са спрени и мощности в Iernut, както и хидроагрегати на "Железни врата I“ и ВЕЦ "Ръу Маре“.

Въпреки бързото развитие на батерийните системи за съхранение на енергия, с инсталиран капацитет от около 1 600 MWh експертите посочват, че това все още е недостатъчно, за да балансира системата в пиковите часове.

Все пак вече се наблюдава ефект от тяхното разреждане в вечерните часове, когато натоварването е най-високо. Според анализаторите обаче е необходим многократно по-голям капацитет, за да се постигне стабилизиране на системата в дългосрочен план.