Албанският министър-председател Еди Рама, който през май спечели четвърти мандат, постави амбициозна цел за страната: до края на десетилетието Албания да се превърне в изцяло безкасово общество.

"Имаме амбицията до края на това десетилетие всички операции и финансови трансакции в страната да бъдат изцяло дигитални“, заяви Рама през юли пред представители на стартъпи и технологичния сектор. По думите му, подобна промяна ще освободи страната от "тежкото бреме на остарелите практики и неефективността“.

Но реалността изглежда по-различна. Според Мимоза А., 62-годишна жителка на Тирана, цифровите плащания не са част от ежедневието на по-възрастните албанци:

"За хората от моето поколение не е обичайно да използват карта, за да платят за хранителни стоки или във фризьорския салон. Предпочитам парите в брой и за мен това винаги ще е така.“

Подобни нагласи са широко разпространени. Исторически, Албания започна изграждането на модерна финансова система едва след падането на комунистическия режим, а банкоматите се появиха едва през 2004 г.

Арбен Малай, бивш министър на финансите и днес експерт, смята, че обещанията на Рама са повече популизъм, отколкото реален план:

"Сенчестият дял на икономиката, особено в селскостопанския сектор, е внушителен. Милиарди евро от емигрантите постъпват по неофициални канали. Освен това основните търговски партньори на Албания също имат големи сиви сектори.“

Той подчертава, че намаляването на кешовите разплащания ще изисква огромни инвестиции в киберсигурност – нещо, което страната трудно може да си позволи.

Специалистът по киберсигурност Бесмир Семанай определя плана на Рама като "нереалистичен и опасен“. Той припомня масираните хакерски атаки срещу държавни институции през 2022 и 2024 г., които блокираха ключови услуги като портала e-Albania.

"Дори най-напредналите държави в Европа, като Швеция и Норвегия, поддържат минимално количество пари в обращение – именно заради сигурността. Албания пък иска да се цифровизира на 100 процента без да има нужния капацитет за защита“, казва Семанай.

Хазис И., хотелиер с дългогодишен опит в туристическия сектор, е скептичен:

"Чуждите туристи плащат с карти, но албанските клиенти предпочитат брой. Освен това плащанията с карти носят банкови такси. А какво ще правя с производители, които ми доставят зеленчуци или сирене и никога не са имали карта? Този план ще извади малките от бизнеса.“

По данни на Централната банка, електронните плащания в Албания са нараснали значително през последното десетилетие – от 2 на 21 трансакции годишно на човек. Но това все още е далеч от средното за ЕС, където броят им надхвърля 300.

Семанай допълва, че електронната търговия в страната е ограничена: международни платформи като Stripe не работят в Албания, PayPal е достъпен само за физически лица, а банковите решения за фирми често са скъпи.

Въпреки амбицията на Еди Рама, експертите са категорични: Албания е твърде далеч от готовността да се превърне в изцяло дигитална икономика. Липсата на финансова култура, силният сив сектор, рисковете от кибератаки и слабата инфраструктура правят целта за 2030 г. почти невъзможна.